Проф. Вихра Миланова: Психично болните заслужават шанс

Шизофренията е психично разстройство, от което страда 1 % от общата популация по света. Тя е от болестите, чиято честота и разпространение остават постоянни във времето, и това е една от големите загадки, казва проф. Вихра Миланова, ръководител на Клиника по психиатрия в Александровска болница. Дори по времето на Хитлер, когато болните от шизофрения и техните семейства били подложени на пълен геноцид, броят на шизофренно болните в Германия след Втората световна война е нараснал и в следващите години постепенно се възстановил до предишните граници.

Много се говори за генетичния фактор при тази болест, но кога и при какви условия на околната среда се активират тези гени, не е ясно, подчертава проф. Миланова. При наличието на двама болни родители рискът за поколението е най-голям – около 48%, при един родител – 12-15%. При близнаците, ако единият е болен, рискът за другия е близо 50%. В 60-80% от случаите болестта се дължи на генетичния фактор, но има и доста спорадични случаи, при които няма болни родственици, обяснява психиатърът.

Рисковите фактори могат да бъдат най-различни. Предразполагащи и утежняващи са черепно-мозъчните травми, тежка загуба или посегателство в ранното детство, вътреутробни инфекции и др. Някои болестни прояви при жените могат да се изострят след раждане. Това е болест на младата възраст, която обикновено се проявява около юношеството. Тя засяга еднакво и мъжете и жените, но по-тежко боледуват мъжете.

Първите проявления на заболяването са отчуждаване от близките и нежелание за общуване, посочва специалистът. „Пациентите обикновено занемаряват външния си вид и спират да поддържат хигиена. Постепенно започват да стават подозрителни и агресивни, особено към най-близките хора. Появяват се различни халюцинации - слухови, обонятелни, зрителни ”, разказва опитният психиатър. По думите й тези симптоми могат да продължат около година, преди родителите да забележат промяната. „Началото е подмолно, постепенно, като продромите (белезите) са много дискретни, след което болестта се изявява. Колкото по-рано тя бъде открита, толкова по-добри са резултатите от лечението”, категорична е проф. Миланова.

По думите й съвременната медицина разполага с достатъчно добри медикаменти и много рехабилитационни програми за психично болни. Благодарение на тях пациенти с шизофрения, афективни разстройства и тревожност могат да водят един пълноценен живот. В действителност това са хора с проблем, който може да бъде лекуван, както всеки друг, твърди проф. Миланова. „Онова, което ги прави различни, е спад във функционирането, засяга се вниманието, които не им позволяват бърза реакция и анализ на информацията, липса на способност да започнат  и да завършат докрай целенасочна дейност, която се дължи на липса на стимули или капацитет да продължат започнатото.

Заради нарушеното внимание психично болните трудно могат да работят, тъй като бързо се изморяват и изчерпват.Често се оплакват от емоционална празнота, не са способни да се радват на неща, които преди са им носели удоволствие. Но те в никакъв случай не са опасни и не извършват повече престъпления, отколкото всички останали хора. На тях трябва да им се даде шанс, но за съжаление това не го разбират нито политиците, нито обществото в България”, е категоричното мнение на специалиста.

Опитът показва, че хората с психични разстройства имат висок суициден риск. Между 10% и 38% от болните с шизофрения умират в следствие на самоубийство като най-често това се случва в първата година, след поставяне на диагнозата или скоро, след изписване от болница. Затова е много важно те да си взимат лекарствата и да бъдат вкючени за обучение в различни рехабилитационни програми, подчертава проф. Миланова.

Това е един от основните елементи в лечението, което се провежда в Клиниката по психиатрия на Александровска болница. В тези програми са включени пациенти на болнично лечение и такива, които са на дневен стационар. Целта на обучението е болните да научат повече за заболяването си, за разпознаването със симптомите, последиците от неприемането на лекарствата и т.н.

Благодарение труда на доброволци и средства на дарители в Клиниката се провеждат и редовни занимания по музикотерапия, арттерапия, стандартни и народни танци, обучение по английски език, литературно четене и др. На разположение на болните е оборудвана зала за фитнес и аеробика с инструктор. В Клиниката е разкрит и специален Клуб на пациента, където веднъж седмично вече изписани пациенти могат да споделят своя напредък.