Високият холестерол - враг на сърцето

Сърдечносъдовата система (ССС) е подложена на непрекъснато въздействие на различни рискови фактори. Хипертонията, захарният диабет и високият холестерол оказват най-голямо влияние за развитието на болести на ССС. Веднага след тях се нареждат наднорменото телесно тегло, тютюнопушенето, психоемоционалният стрес, фамилната обремененост и напредналата възраст.

В тази връзка едно от най-честите изследвания, които се извършват профилактично и при хора с различни заболявания, е за холестерол. Но установяването на т.нар. общ холестерол в кръвта има само ориентировъчно значение. За да се установи реален риск от развитие на атеросклероза и последващи сърдечно-съдови усложнения трябва да се направят и други изследвания.

Холестеролът е мастна субстанция,

която се произвежда от черния дроб и в по-малки количества се приема с храната. Той изпълнява много важни функции в организма - изграждане и поддържане на клетъчните мембрани, формиране на половите хормони, производство на соли и витамин Д.

Само храните от животински произход съдържат холестерол. Най-богати източници са тлъстите меса, кожата на пилето, животинските вътрешности /мозък, шкембе, черен дроб, бъбреци /, яйчен жълтък, скариди, високомаслени млечни продукти.

Нашето тяло "поглъща" около половината от съдържащия се в храната холестерол. Той постъпва в кръвта, която вече съдържа произведения от черния дроб холестерол. Рискът за нашите съдове расте, когато холестеролът надхвърли нормалните граници, особено ако са налице и други рискови фактори.

Всяко намаляване на общият холестерол с 1% води до снижаване на риска от сърдечно-съдово заболяване с 2%. Тъй като холестеролът и триглицеридите са неразтворими във вода, респективно в кръвната плазма те се свързват с белтък под формата на липопротеини, за да могат да бъдат транспортирани до тъканите и органите.

Добър или лош...

В организма има два основни вида липопротеини. Едните са липопротеини с ниска плътност /LDL/, наричани понякога „лош холестерол”. Той се отлага по стените на съдовете и спомага да се образуват плаки - мастни отлагания, които стесняват лумена на съдовете и водят да намалено кръвооросяване. Това са атеросклеротичните плаки - причина за болестите на сърдечно-съдовата система.

Другият вид - липопротеини с висока плътност /HDL/, наричани "добър холестерол", също се произвежда в черни дроб. Добрият холестерол отнема от стените на съдовете отложения холестерол и го връща обратно в черния дроб. По този начин тялото ни се "изчиства" от свръхколичеството общ холестерол. Богатите на разтворими фибри храни, редовната физическа активност и контролът на телесното тегло помагат на организма да поддържа по-високо ниво на "добър холестерол”.

Триглицеридите са друга мастна субстанция.

Когато се храним, тялото превръща мазнините в триглицериди - те са своеобразен склад на енергия. Триглицеридите се покачват до вредни нива основно заради нездравословно хранене - консумация на много наситени мазнини и прекомерна употреба на алкохол.

Как се поддържат здравословни нива?

Преди всичко чрез контрол на приеманите мазнини и старание да се поглъщат само мононенаситени и полиненаситени мазнини. Задължителен прием на няколко порции плодове и зеленчуци на ден. Ограничение на сладките и силно калорични храни. Спорт и живот без цигари и алкохол.

За Европа общият холестерол е в нормални граници, когато стойността му е от 5.3 до 6.2 ммол/л., а при стойности над 6.2 ммол/л има висок сърдечно-съдов риск. Нормата за LDL-холестерол е 3.4 ммол/л., HDL трябва да е над 1.0 ммол/л, а триглицеридите - до 2 ммол/л.