Спонтанно излекуване от хипотиреоидизъм е възможно само в редки случаи

Спонтанно излекуване на понижена функция на щитовидната жлеза е възможно, макар и в редки случаи – тогава, когато става дума за послеродово явление, казва проф. Боян Лозанов, ръководител на Клиниката по ендокринология в болница "Токуда". В повечето случаи хипотиреоидизмът трябва да се лекува, дори отклоненията в изследванията да са малки, тъй като щитовидната жлеза влияе на работата на сърцето и на мозъка. Един от всеки 10% българи в активна възраст страда от намалена функция на щитовидната жлеза. Във възрастта над 65 г. честотата е дори над 18%. Състоянието протича коварно – дава неопределена симптоматика като вялост, отпадналост, разсеяност, намалена памет и безсъние, пояснява проф. Лозанов. Често пъти тези симптоми се приемат погрешно за невроза, преумора или възрастови промени.

Нелекуван, хипотиреоидизмът води до по-бързо и по-тежко развитие на сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза, исхемична и съдово-мозъчна болест, както и до депресивни синдроми. При един от осем пациенти с депресия диагнозата не е първично нарушение, а се дължи на намалена функция на щитовидната жлеза. Тя може да причини още повишаване на долната граница на кръвното, високи нива на серумния холестерол и триглицериди, дислипидемия, която е самостоятелен рисков фактор на атеросклерозата. Така намалената функция на жлезата води до преждевременно стареене на целия организъм, пояснява специалистът.

Нетипичните форми, които протичат маскирани като невроза или депресия, се срещат три пъти по-често. Затова е важно рисковите групи да се открият навреме. Това са лица, които имат близки роднини с вече доказано тиреоидно заболяване, жени с мастопатия, доброкачествени или злокачествени тумори на гърдата, допълва специалистът. Бременните жени също трябва да бъдат изследвани, защото бременността е рисков фактор. Тиреоидната патология може да се изрази с преждевременни аборти или раждане на непълноценен плод с изоставане в интелектуалното развитие. Особено при асистирана бременност е абсолютно задължително да бъде изследван тиреостимулиращият хормон (TSH) като най-точен показател. Концентрацията му не бива да бъде повече от 2,5 ммол при иначе нормална горна граница от 4 ммол. В противен случай има риск за бременността. При жените с ин витро това изследване е абсолютно задължително, а при другите бременни е препоръчително.

Лечението на хипотиреоидизма е препоръчително винаги при надвишаване на препоръчителните стойности на TSH. Изследването му е най-чувствителният критерий за откриването дори на най-леките субклинични форми на хипотиреоидизъм. Нормално TSH е от 0,3 до 4-4,2 ммол. По време на бременността стойностите трябва да бъдат по-ниски от тази горна граница – 2,5 ммол през първия триместър, 3 ммол през втория и 3,5 през третия триместър.

Дори когато при пациент се открият леко завишени стойности на TSH – например 4,5 ммол, трябва да започне лечение, защото състоянието се отразява на мозъчната и сърдечната функция. Ако човекът иска да бъде продуктивен и работоспособен, трябва да бъде с нормален хормонален баланс. Тиреоидит на Хашимото е автоимунно заболяване, което в 50% протича без отклонения във функционалната активност на жлезата, може тя да е само леко увеличена. Но в другите 50% има отклонения, по-често има хипотиреоидизъм, по-рядко хипертиреоидизъм. Това заболяване е хамелеон. Ако в един момент функцията е понижена, в следващия може да е повишена или обратното. Може да протича вълнообразно. Възможно са и периоди на ремисия, на успокояване на жлезата. Поради това е необходим по-чест контрол.