Опасната „тройка”, поразяваща черния дроб

- Д-р Идриз, известно e, че на черния дроб разчитаме да ни спасява от различни вредности, да компенсира и пораженията от преяждане, неразумно пиене... Как сигнализира, че самият той страда, с болка?

- Не, черният дроб не боли. Не само това - има заболявания като хепатит В и С например, които протичат абсолютно безсимптомно. Усеща се единствено умора, отпадналост. Но черният дроб не боли. Той трябва да е извънредно уголемен, за да причини дискомфорт.

- При отпадналост винаги ли да се подозира чернодробен проблем?

- Много добре е, че в пакета на личните лекари по НЗОК е включено и изследване на чернодробни ензими. И при нас пациентите идват най-често тъкмо поради това, че ензимите им са извън норма. А когато са увеличени, тогава наша работа е да установим откъде идва проблемът.

- И откъде най-често?

- Първото нещо е да изключим заболяване от хроничен хепатит В (който е по-чест за България) и С (който ще зачести). Много характерно е, че те протичат или безсимптомно, или с отпадналост. Ако се установи, че пациентът е с В или С хепатит, се предприемат още изследвания, за да се прецени дали да се премине към антивирусно лечение.

Искам да спомена и едно много „модерно” заболяване – неалкохолен стеатохепатит. То зачестява, защото се развива на фона на разгънат метаболитен синдром - наднормено тегло, високо кръвно, повишен холестерол или триглицериди, повишена кръвна захар. Тогава наблюдаваме стеатоза (мазен черен дроб) и стеатохепатит, т.е. пак повишени ензими.

 - Може ли да има такава стеатоза без видима външна изява, напълняване например?

- Да, може да се установи ехографски стеатоза при човек с нормално тегло. Такова метаболитно нарушение няма връзка с теглото. По-скоро става въпрос за фамилна обремененост – с по-висок холестерол или по-високо ниво на триглицеридите. При тези, които гладуват, или са се подлагали на много тежки диети, черният дроб страда, изпитва стрес и също може да реагира, да се види ехографски намек за стеатоза. Но едно е да се види стеатоза при ехография, друго са показателите на ензимите. При стеатоза обикновено ензимите са нормални, когато обаче стане стеатохепатит, се повишават. И последователността е стеатоза - стеатохепатит – цироза. Това е една тройка, която става реалност, ако човек не си обърне внимание, ако не нормализира теглото, кръвната захар, кръвното налягане. Както е започнало със съвсем безобидното омазняване, то става хепатит, а с годините е възможно да се развие до цироза. Всеки трябва да знае, че е необходимо веднъж в годината да прави кръвни изследвания, включващи чернодробните ензими. Те не са само АСАТ и АЛАТ, има и още два холестазни ензима. Има медикаменти, които в по-малка или в по-голяма степен са токсични за черния дроб. И те могат да повишат един ензим ГГПТ – той реагира на медикаменти.  Същият ензим е важен при алкохолния стеатохепатит, освен АСАТ и АЛАТ.

- Често ли се срещате с алкохолен стеатохепатит?

- За съжаление много често. И още по-жалкото е, че напоследък няма голяма разлика между половете в честотата на това заболяване. Трябва да се има предвид, че в женския организъм метаболизиращите системи са с по-нисък капацитет и рисковото за токсичен ефект количество алкохол е много по-малко.

- Кога са в помощ т.нар. хепатопротектори?

- Те са подходящи при всички заболявания, като изключим вирусния и автоимунния хепатит, които имат специфично лечение, и метаболитните заболявания. Хепатопротектори препоръчваме във всички останали случаи – при неалкохолния стеатохепатит, при алкохолния също. Т.е. там, където няма специфично лечение, хепатопротекторите са добър вариант.

- Спасение ли са при преяждане, препиване?

- При всички случаи възстановяването на увредите, които човек си е причинил, би отнело доста време. Препоръчвам препарати за подкрепа на черния дроб, какъвто е билковият „Хепасейв”, на всичките си пациенти със стеатохепатит при изписването от болницата. Трябва да се взимат продължително време, поне 1-2 месеца, след което се изследват отново ензимите. Хепатопротекторите пазят черния дроб от атаките на вредни агенти. Подпомагат възстановяването на мембраната на чернодробните клетки, което е много важно. Защото увеличаването на ензимите означава именно това – клетката се е спукала, загинала е. Стремежът е, когато е възможно, тази мембрана да се възстанови и това е ролята на хепатопротектора.