Нарушенията в съня не са безобидни

Разстройствата на съня се наблюдават във всички възрасти и засягат от 15 до 50% от хората. Разделят се на две групи: дисомнии (инсомния, хиперсомния и разстройство на ритъма бодрост-сън) и парасомнии (нощен страх, сомнабулизъм и др.). Най-разпространени са инсомниите – 15-30%, а хиперсомниите са 5%.

Инсомнията може да бъде свързана най-често с трудно заспиване,

а по-рядко със затруднено поддържане на съня, събуждане нощем или ранно сутрин. Освен тези оплаквания се наблюдават повишена дневна умора, нервност, раздразнителност, главоболие, сънливост, намалена концентрация на вниманието и паметта. В зависимост от продължителността на заболяването то може да бъде остро (до 4 седмици), подостро (4 седмици до 6 месеца) и хронично (над 6 месеца). А в зависимост от тежестта на оплакванията се различават три степени: лека, средна и тежка.

Инсомниите могат да бъдат първични и вторични, които са свързани с други заболявания – психози, депресии, паническо разстройство, болка, сърбеж, болестта на Алцхаймер, артериална хипертония, бронхиална астма и др.
Хиперсомниите могат да бъдат първични (нарколепсия) и вторични (сънна апнея).

Нарколепсията се характеризира с пристъпи на прекомерна дневна сънливост,

катаплексия (мускулна атония), хипнагогни халюцинации (сънуване в REM стадия), парализа по време на сън, разстроен нощен сън. Счита се, че заболяването е генетично обусловено. При нарколепсията прекомерната дневна сънливост е придружена от пристъпи на заспиване с продължителност 10-15 минути, които се повтарят няколко пъти дневно. Катаплексията е внезапен пристъп на мускулна атония. Наблюдават се увисване на главата и ръцете, изпускане на предмети, затруднения в говора без загуба на съзнание. Пристъпите са краткотрайни – от секунди до минути.

Сънната апнея представлява спиране на дишането по време на сън

и се наблюдава по-често при мъже с наднормено тегло. Заболяването зачестява след 50-60-годишна възраст. Умората, затлъстяването, употребата на алкохол и медикаменти засилват проявата на апнея. Най-честите симптоми са пристъпи на прекомерна дневна сънливост, нарушения на концентрацията, вниманието и паметта, намалено либидо, импотентност, сутрешно главоболие, раздразнителност. Болните рядко се оплакват от нарушения на съня. Прогнозата е неблагоприятна и води до развитие на хипертония. Голям е рискът от възникване на сърдечен инфаркт и мозъчно-съдов инсулт, както и внезапна смърт по време на сън.