Как да опазим полезните бактерии в организма?

Погрешно е разпространеното мнение, че има „силни” и „слаби” антибиотици. „Има такива, които действат на конкретния причинител, и такива, които не му действат. Възможно е най-скъпият, най-новият антибиотик да не е активен срещу един елементарен микроб. За да има успех лечението, винаги трябва да се знае кой е причинителят и към какви антибиотици е чувствителен. Само микробиологичното изследване може да отговори на този въпрос и винаги, когато е възможно, то трябва да се прави”, казва проф. Кантарджиев.

Ясно е, че модерната медицина е немислима без антибиотиците. Но докато се борят успешно с опасните микроорганизми, те убиват и т.нар. добри, намиращи се предимно в червата, бактерии. А именно те, когато са в достатъчно количество, държат в кондиция имунната система и са гарант за доброто храносмилане. Наруши ли се миниекосистемата в червата, се появяват и оплакванията – подуване на корема, газове, диария, нарушения в храносмилането и усвояването на храната.

Специално проучване в Станфордския университет установи, че след 5-дневно приемане на антибиотик полезните бактерии в организма намаляват с 30% и докато те се възстановяват, вредните микроорганизми необезпокоявано може да предизвикат гъбички, инфекции на пикочните пътища, разстройство и др. За да се избегне този опасен дисбаланс, ако антибиотичното лечение е наложително, наред с него и поне седмица след приключването му трябва да се приемат пробиотици, които представляват букет от полезни, наричани още „приятелски”, бактерии.

Такъв е препаратът „Лакто-4” - благодарение на капсулната форма съдържащите се в него живи микроорганизми достигат до дебелото черво, където разгръщат основната си функция - да възстановят нормалната чревна екосистема. Тя от своя страна пък поема 70% от имунната защита на нашия организъм.




бутони за социални мрежи