Стомахът е чувствителен през пролетта

Д-р Найденова, свързваме настъпването на пролетта с обща умора, но защо и храносмилането нерядко се обърква?
Заради по-рязката смяна на типа преобладаваща храна – преминаването от твърди, консервирани храни, месо, тестени произведения към много листни зеленчуци. Добавят се фактори като пролетните вируси, бактериални инфекции. Стомахът става по-чувствителен, защото се променя чревната флора, променя се начинът на смилане на храната. Най-общо казано, в началото на пролетта организмът не е адаптиран към засиления прием на листни зеленчуци и често не може да се справи успешно без подпомагане отвън.

Тази храна ферментира по-силно, отделят се повече газове и затова се налага да се приемат някои медикаменти. На пациентите си, специално на тези, които страдат от диспепсия, в пролетно-летния период препоръчвам билковия препарат „Комфортекс”, два пъти по 2 капсули след хранене, с много вода. Оплакванията се облекчават, пациентите се чувстват по-добре, изчезва усещането за подуване на корема. Нерядко предписвам съчетание и с пробиотик като „Лакто4” например, както и други медикаменти. Аз предпочитам комбинацията от лекарствени продукти, защото всеки действа по различен начин – един  на стомаха, друг обира газовете, трети подобрява чревната флора. Има резултат, но винаги лечението трябва да бъде с оптимална продължителност.

Доколко емоционалното състояние се „отпечатва“ и върху стомашния комфорт – казваме „сви ме стомахът от притеснение“.
Да, настроението също оказва влияние напълно реално и споменатото явление има научно обяснение. Стресът като фактор, като причина за много от стомашно-чревните оплаквания съществува безспорно. Както и пролетната умора. Това е един вид стрес за организма поради това, че в целия стомашно-чревен тракт са разположени нервни клетки. И те имат пряка връзка с перисталтиката на червата.

Освен че се командва от централната и вегетативната нервна система, храносмилателният тракт е зависим и от т.нар. чревна нервна система. Така че стресът и емоционалното напрежение оказват влияние точно върху нея. А когато се промени перисталтиката (забавяне или ускоряване), тогава има проблеми със смилането на храната. Тя се задържа в червата, създават се условия и риск за ферментация на тази храна, при което се отделят газове. Затова човек получава подуване на корема, куркане на червата, чувство за „балонираност”, невъзможност за отделяне на събралите се газове.

Кои други фактори допринасят за по-голяма чувствителност на стомаха и червата?
През пролетта зачестяват вирусните заболявания – настинките, други вирусни инфекции, характерни за този сезон. Те създават благоприятни условия за развитие на дисбиоза. Както боледува гърлото, така боледуват и червата, и стомахът. Както се зачервява лигавицата в гърлото, същото се случва и с лигавицата на червата. Бактериите и вирусите причиняват лигавично увреждане.

С какви съвети си тръгват от кабинета ви пациентите със стомашен дискомфорт, освен предписаните медикаменти?
Първото е да се промени начинът на живот. Най-важното е да има поне три основни хранения, като закуската е задължителна. Категорично избягване на газирани напитки, ограничаване на листните зеленчуци, бобовите и сладките храни. Никак да не се пренебрегва движението, и то на чист въздух. Много е важно работещите в офис да почиват на всеки два часа, но не на стола, а да се раздвижат, по възможност на открито.

Трябва да се пие много вода - от нея по-добър антиоксидант няма. От 30 до 50 милилитра вода на килограм тегло. Може да е и минерална, но да се редуват различни видове. Стомашният дискомфорт се усеща обикновено след хранене и най-вече в следобедните часове. Особено това се отнася за хората, които не закусват сутрин. А според моите впечатления масово сутрин се пие едно кафе и не се закусва. Най-често така постъпват хората, които се занимават с умствен труд.

През пролетта се шири и манията по диети за отслабване - зеленчукови, плодови...
Аз съм против тези диети – мисля, че единствено трябва да се намали количеството на храната – основно тестените произведения и въглехидратите, да се пие вода и да се наблегне силно на движението. Яденето да не е обилно, а по-често и на малки порции. Организмът трябва да получава всички хранителни вещества – мазнини, белтъчини, въглехидрати. Освен това например при чисто зеленчукова диета има проблеми при захранването, особено като се включи месо - появяват се отоци, бъбречни оплаквания и т.н.