Енциклопедия „Здраве”: Болест на Крон

Поне 1 млн. пациенти в Европа страдат от нея (средно 1 на 500), у нас - около 1000. Симптомите са сходни с тези на много други чревни и инфекциозни заболявания и особено на улцерозния (язвен) колит.  Смята се, че бактерии, вируси или други фактори на средата въздействат върху имунната система на генетично податливи  индивиди и предизвикват дълбокото възпаление. Симптоми са: болки в корема - около пъпа или в десния долен сегмент, диария, безапетитие, загуба на тегло, температура, уморяемост. Оплакванията зависят от това коя част на червото е засегната. Ако е само тънкото, може да няма диария, а по-често болки и понякога повръщане късно след хранене. Други симптоми са афти и язви в устата и поява на ранички в областта на ануса.

Болестта на Крон е хронично заболяване. Възможно е да протича с редки пристъпи и обратното –  да бъде много агресивно и да дебютира с редица усложнения. Често първите пристъпи са най-тежки заради липсата на точна или навременна диагноза. Някои пациенти с леки оплаквания могат да се чувстват добре без медикаменти или с най-леките от тях. При тежките случаи следва активно лечение в болница и дори операция. 

Най-важната цел на лечението е да се постигне и задържи максимално дълго периодът на ремисия на болестта, да се избегне болнично и оперативно лечение. За да се стигне до ремисия, обикновено се използват мощни медикаменти – стероиди или антибиотици. При по-сериозните форми се добавят медикаменти, наречени имуносупресори (азатиоприн, метотрексат). Те могат да се приемат дълго време.

При наличие на странични ефекти или при липса на резултат от използването им се налага включване на модерните биологични средства. В България са регистрирани два препарата – адалимумаб и инфликсимаб.     

В леките случаи ремисията може да се поддържа с препарати, производни на аминосалициловата киселина (месалазин или сулфасалазин). При липса на ефект от стандартното лечение на пациентите може да бъде предложено участие в програма с медикаменти, които все още са във фаза на изпитване (т.нар. клинични изпитвания). При тях има точно определена схема на прием на медикамент или плацебо, като болните се следят активно.