Зачестяват дихателните алергии

С д-р Албена Бъчварова, алерголог в МЦ „Детско здраве”, разговаря Саша Маркова

Д-р Бъчварова, на какво най-често се дължат дихателните алергии?
Дихателните алергии са свързани с алергични прояви на носа и белия дроб. Най-често алергичният ринит и бронхиалната астма се проявяват заедно в голям процент от пациентите. Една четвърт от населението на земята страда от алергичен ринит, докато от бронхиална астма процентът е между 5 и 10 при възрастните и 10 и 15 при децата. В детска възраст това е най-честото хронично заболяване. В България проучването показва, че между 500 000 и 700 000 души страдат от бронхиална астма, също така и възрастовият диапазон на заболелите се увеличава – от много малки деца до все по-възрастни хора.
Алергичната хрема и бронхиалната астма се причиняват от дихателни алергени - битови и пролетните алергени (полени).
От битовите алергени най-честият причинител на алергия са акарите в домашния прах. Такива могат да бъдат и спорите на различни видове плесени, както и домашните любимци. Все по-често хората започнаха да отглеждат в домовете си котки, кучета и по-екзотични животни – рибки, хамстери, морски свинчета, декоративни зайчета. Храната за рибки също може да бъде алерген.
Пролетните алергени са полените на треви, дървета, плевели, храсти, житни растения, които, носени от вятъра, при вдишване причиняват дразнене и възпаление и причиняват алергичен ринит. При попадане в белия дроб предизвикват бронхиална астма.

Защо алергиите нарастват през последните години?
В последните две десетилетия има скок на алергичните болести. В световен план процентът на алергично болните е между 30 и 35. Почти всяко четвърто дете има някаква алергия. Обезпокояващото е, че до 2015 г. ще се повишат и се очаква всеки втори човек да бъде алергичен. Говори се, че алергичните болести са епидемията на 21 век.
Причините са много и са свързани с промените във факторите на околната среда. Съществува така наречената хигиенна хипотеза, според която колкото сме по-успешни в борбата с инфекциите чрез употребата на повече антибиотици и ваксини през последните десетилетия, толкова повече имунната защитата на организма се насочва към алергичните болести. Други фактори са промяната в начина на живот, околната среда, замърсеният въздух, глобалното затопляне. Всички тези частици във въздуха влияят върху човека, като го правят по-малко устойчив. Въздействат върху реактивността на дихателната система, като променят бариерната функция на лигавиците на носа и белия дроб и правят човек по-възприемчив на алергените. Хората в селските и крайградските райони страдат по-малко от алергични болести, отколкото тези в големите промишлени райони и центровете на градовете.
Движението на хора и стоки също благоприятства появата на нови алергени. По-уседналият начин на живот и прекарването на дълги часове в затворени помещения с климатични инсталации създава по-голям контакт с битовите алергени. Допълнително алергиите се засилват и от все по-честото отглеждане на домашни любимци.

Каква профилактика се препоръчва?
Определени алергични болести се онаследяват и когато се знае, че единият родител е с атопична болест, рискът за детето е около 40%, при двама родители вероятността е 80%. Често децата са тези, при които за първи път се появява алергия. Затова за тях е важно да бъдат кърмени и да се избягват по възможност хуманизираните млека, по-късното захранване при деца с вече развита алергична болест в кърмаческа възраст следва да стане след шестия месец. Когато се планува раждането или забременяването при родители със сенна хрема, то да бъде извън поленовия сезон. Пушенето при родителите също е рисков фактор за причиняване на алергия на детето, а тютюневият дим може да провокира пристъпи, запушване на носа и секреция. Препоръчва се по-спокоен начин на живот, защото стресът също помага за поява на алергичните болести.

Как се лекуват дихателните алергии?
Първата стъпка е да се ограничи контактът с алергена, доколкото е възможно. Но при вече силно изразени симптоми се прилага медикаментозно лечение за потискане проявата на алергия. Използват се хистаминови препарати под формата на таблетки, сиропи или капки за децата, които потискат отделянето на основния медиатор при алергичните болести. Най-новите хистаминови лекарства имат бързо начално действие, мощен ефект, еднократен прием, не предизвикват сънливост и могат да се употребяват с алкохол. Има и локални хистамини, които повлияват алергичния ринит и овладяват симптомите на секреция, сърбеж, кихане до известна степен и запушването на носа. Единственият такъв на българския пазар е спреят за нос Алергодил, особено подходящ и за деца. При по-изразено запушване на носа се използват назални кортикостероиди. А при недостатъчност може да се прибегне към прилагането на системни кортикостероиди под формата на таблетки, но в краен случай.
При бронхиална астма се използват инхалаторни устройства, а системно се прилагат инхалаторни кортикостероиди за повлияване на симптомите. До пълно излекуване се провежда специфична имунотерапия под формата на ваксина.



бутони за социални мрежи