Гумените ръкавици – предпазват кожата, но крият алергичен риск

Случаите на алергични реакции, предизвикани от перилни, почистващи и други препарати на битовата химия, днес не са рядкост.

Всъщност тяхната честота се увеличава през последните 20 години с масовото навлизане на пазара и съответно в ежедневната ни домакинска работа на всякакви синтетични, високоактивни химически съединения.

Е, разбира се, алергиите към битовата химия не могат да съперничат на сенната хрема по масовост, но появата им говори сама по себе си достатъчно красноречиво. Като че ли колкото повече улесняваме битието си, толкова повече организмът ни негодува, а хората стават все по-чувствителни и податливи към какви ли не алергени. Днес вече не търкаме до припадък замърсените повърхности и дрехите ни не миришат на домашния сапун на баба, но на каква цена?

За да разберем повече за този тип алергии и как да се преборим с тях, се срещнахме с алерголожката проф. д-р Жени Милева.

Всеки един от препаратите, намиращи се в дома ни, съдържа различни съставки в зависимост от неговото предназначение. Един ползваме при почистване на пода, друг за фаянса, трети за мазнините. Веществата, към които организмът най-често реагира, са различните ароматизатори, стабилизатори, оцветители и консерванти в състава им. Те могат да предизвикат дразнене на кожата.

На етикетите на много от тях ще видите указания да се използват с ръкавици. Да, но сигурно не знаете, че обикновените латексови (гумени) ръкавици също могат да предизвикат алергична реакция. „Каучукът е биологичен продукт, който се извлича от каучуковото дърво. Той съдържа латексови белтъци, а това може да предизвика различни алергични реакции”, сподели проф. Милева.

До началото на 80-те години медиците не са имали достатъчно данни по въпроса и не са обсъждали подобен ефект. С бума на СПИН и откритието, че предаването на някои от агресивните хепатити като В и С става и по кръвен, и по полов път, се въвежда при всички медицински манипулации задължително използване на латексовите ръкавици.

Това става причина производителите да не смогват да задоволят пазара. От друга страна, една от най-опасните за екологията е каучуковата индустрия. В резултат на това много от предприятията, произвеждащи каучукови изделия, включително ръкавици, биват преместени на Изток - в Азия, и там започва масовото производство на латексови ръкавици. За съжаление контролът е занижен, а спазването на необходимите изисквания липсва. На пазара се появяват  ръкавици, богати на латексови белтъци.

Описват се изключително рядко наблюдавани преди алергични реакции. Така се появява понятието латексова алергия. Някак си като на шега, имайки предвид, че човек от самото си раждане, та през целия си живот е в контакт с каучука.

Като започнем още от бибероните, детските играчки, кондомите  и стигнем до катетрите, апаратите за кръвно налягане, антидекубиталните кръгове, гумените чаршафи и пр. Занижените изисквания при производството не са единственият виновник за появата на новия вид алергия - днешният хомо сапиенс като цяло е по-склонен към тези заболявания.  

За по-лесното слагане и съответно сваляне на ръкавиците в тях се слага талк, който се свързва с белтъците. При свалянето на ръкавиците талкът се разпръсква във въздуха и може да бъде инхалиран, което да доведе до появата на алергична хрема и бронхиална астма. Този контакт е особено неприятен за хора, страдащи вече от астма.

Всичко казано дотук не бива да ви отказва да ползвате ръкавици при работа с препарати на битовата химия, но когато следващия път отидете да си купувате, бъдете по-внимателни. Вместо да се спрете на най-обикновените ръкавици (с талк), може да изберете гумени без талк или латексови, които всъщност не съдържат латекс (тоест белтъците от тях са извлечени).  

Някои съставки в праха за пране също могат да предизвикат дразнене и алергична реакция. Често това са използваните в тях и в омекотителите парфюми за ароматизиране на дрехите. Затова е добре дрехите да се изплакват няколко пъти, а при пране на ръка да бъдат оставяни под течаща вода за по-дълго време. Това важи особено за детските дрешки дори и при употребата на препарати, специално направени за деца, съветва проф. Милева. Все пак говорим за химия!

Най-често срещаните алергични реакции са контактните дерматити. Те могат да бъдат иритативни и алергични. „Смята се, че няма човек, който дълго време да пере на ръка и да не получи иритативен дерматит. Независимо колко уникален прах за пране използва”, казва специалистката.

Кожата се изсушава, загрубява, нарушава се водно-липидната бариера, която я предпазва, а когато вече е нарушена, през нея може да премине всичко, включително и алергени, които да превърнат иритативния дерматит в алергичен. Използването на омекотяващи мазила и преустановяването на контакта с алергена са достатъчни, за да възстановите кожата на ръцете. За справяне с алергичния дерматит обаче това не е достатъчно.

При него нещата са по-сложни. Кожата е болезнено зачервена, нацепена, сърбяща. Лющи се, бели се и се разранява. Възможни са обриви под формата на мехури. Предразположени към него са всички хора, които поначало са податливи на алергии.

Трайно отърваване от досадната алергия няма. Дори да минат години, ако не при първия, то при последващите контакти със същия алерген организмът ще реагира. Контактните дерматити не застрашават живота на болния, но ако не се лекуват и провокиращият фактор не бъде отстранен, клиничната картина се усложнява (включително и с инфекции) и значително нарушава качеството на живот на пациента. Контактните дерматити могат да се разглеждат като рисков фактор за поява на други алергии.



бутони за социални мрежи