Не пренебрегвайте говорните проблеми на детето

„Крокодилът Кроки крачи към реката”. Дали детето ви може да повтори това изречение и да изговори всички думи правилно? Ако е така, вие сте късметлии.

Оказва се, че трудностите в речевото развитие на децата могат да се подредят в широк диапазон: от нарушения на артикулацията, различен темп и ритъм на речта (заекване), през езикови нарушения (при психически заболявания, намален слух или друго), проблеми с писането, четенето и математиката, до ринолалия (носово говорене) и др.

В света на проблемите с говора ще ни въведе логопед Елена Гьошкова от София. Влизаме в кабинета й, който е боядисан в алено, наоколо има уютни мебели и много, много играчки. „Всичко тук се прави под формата на игра, но не самоцелна, а развиваща някои от когнитивните процеси – мислене, внимание, памет, моторика на ръката и т.н.” – обясни ни нашата събеседничка.  

Навременните мерки дават добри резултати
Истината обаче е, че много родители чакат прекалено дълго, за да заведат детето си на консултация. „Имала съм случай, когато майка доведе през месец май 7-годишния си син, който не можеше да говори. Детето трябваше да тръгне на училище през септември и майката се замислила дали няма нужда от логопед?!?”, каза д-р Гьошкова. Според нея са изпуснати няколко ценни години, когато детето е било в сензитивен период, подходящ за обучение. Съветът на логопедката е и при най-малкото съмнение за недобро речево развитие на децата да се потърси професионална помощ.

„При проблеми до 3-годишна възраст, родителите няма от какво да се притесняват, защото всяко дете израства със собствени темпове. След тази възраст обаче приключва първоначалното овладяване на езика. Малчуганът трябва да може да съставя изречения, да разкаже съвсем кратък текст за емоциите и желанията си, като говори за себе си в аз-форма, т.е. да не казва: „Вики нарисува тази картинка”, а  „Аз нарисувах тази картинка”, обясни още събеседничката ни, която е и член на Национално сдружение на логопедите в България.

Без бебешко говорене
Повод за притеснение също е, когато детето използва т.нар. бебешко говорене, изопачени думи или оставя само една сричка от думата. Ето защо специалистката съветва родителите да не говорят на рожбата си „бебешки”. Те трябва да изключат от речника си изрази като: „Къде е бау-бау?” , „Искаш  ли ам-ам?” и т.н. „Семейството е изключително силен фактор, защото всъщност речта е социално обусловена. Детето се учи да говори, слушайки околните. Каквото чува –  това и научава. Ако му се говори нормално, то ще има правилен езиков модел и ще се научи да говори правилно”, съветва Елена Гьошкова.