Поленови алергии - съвременни терапевтични алгоритми

Настъпва класическият сезон, в който се проявяват алергичните болести. Всъщност и първите описани още през XIX век случаи са свързани с поленовата чувствителност, със симптомите, които хората развиват, когато са в досег с поленовия прашец. На практика говорим за една реакция, която е обусловена от наличието на специфични Ig антитела спрямо различните поленови зрънца, които са във въздуха. Има една заблуда сред хората, че това, което ги дразни, са мъхчетата, летящи във въздуха по време на цъфтежа на тополите. Но това, което се вижда във въздуха, не е това, което кара организма да реагира  бурно. Тези формени елементи, които предизвикват алергичната реакция, са невидими за човешкото око, те са микроскопични. По тях аеробиолозите изготвят карта на различните полени във въздуха между март и края на лятото и по този начин дават приблизителна картина за разпространението на различните полени в различните страни. Всъщност това е без особено значение от гледна точка на целта ни, защото има ли пациентът чувствителност, трябва да му помогнем симптомите да са по-редки, от една страна, и ако можем, да променим чувствителността на този пациент. Тоест в по-дългосрочен план да му помогнем, да променим естествения ход на болестта. Симптомите обикновено повлияваме с традиционни средства, каквито са антихистаминовите препарати. Те се използват вече над 50 години. Важното е, че в наши дни разполагаме с антихистамини от второ поколение, които нямат такъв сънотворен и седиращ ефект както антихистамините от първо поколение, и обхващат 24-часов период.

Те могат да бъдат препоръчани от личен лекар, много от тях са на общ достъп в аптеките, в дрогериите. Така че антихистаминовите препарати, които се взимат през устата, помагат при всички симптоми на поленовата алергия - от носа, от очите, също и свързаните с лигавицата на устата. В някои случаи има и кожни прояви, тъй като алергиите са заболяване на целия организъм. Аз бих го нарекъл дори състояние, при което чувствителността се проявява с тези симптоми. Пациентите биха ги имали през целия си живот, ако по някакъв начин не се намесим в имунните механизми, които ги определят. Това е и другият подход, чрез който успяваме да се справим с поленовите алергии, като даваме повишаващи се концентрации от алергена, който не понасят. Това е подобен на имунизациите метод, който се използва също отдавна. Разликата е, че се произвеждат все по-добре пречистени и концентрирани алергени, което дава шанс не само с инжекционно лечение да се промени нагласата на организма, но и да се дават тези алергени под езика. Сублингвалната имунотерапия е един от модерните лечебни подходи към полинозите.

Има вече създадени алергенни препарати както за диагностика, така и за лечение на всички полинози. Най-честата  сенсибилизацията в България е към един набор от 5 тревни полена. Към тях се прибавят и полените на житни растения. Може би над 10% от нашето население има и чувствителност към дървесни полени - на бреза, елша, леска.

През годините се вижда едно увеличаване на алергиите въобще. Вече говорим, че всяко трето дете е алергично. Разбира се, тук не се включват само поленовите алергии, но с времето се наблюдава едно повишаване на честотата на алергичните и поленовите болести.

Има едно интересно обстоятелство, че не само полените сами по себе си са причината да се появи алергичната нагласа. Полени в съчетание със замърсяването на околната среда допълнително засилват тази тенденция за увеличаване на алергиите. Примерно увеличават се алергичните страдания именно по протежението на големи пътища, където има замърсяване от двигателите с вътрешно горене и най-вече от дизеловите. И това съчетание на определени замърсители, които полепват по повърхността на алергените, ги прави още по-агресивни.

Несъмнено е, че човешката дейност има отношение към сенсибилизацията към алергени от околната среда. Може би един от механизмите, по които това става, е откъсването от природата, колкото и да е парадоксално. С вдигането на хигиенния стандарт, с отдалечаването от почвата отслабва противоинфекциозният имунитет, което благоприятства алергичните болести. Един финландски изследовател дори въвежда понятието „асфалтов индекс”. Колкото повече е асфалтирана една страна, колкото по-малко естествени площи от територията са останали, толкова повече се развиват алергичните болести. Тук, разбира се, имат значение и много други фактори, свързани с храненето, с кърменето, с начина на захранването в най-ранна детска възраст. Всички тези неща имат отношение.

Когато говорим, че един човек реагира с определени класически алергични реакции, той е склонен да разширява кръга на нещата, към които реагира по този начин. Всъщност механизмът включва производството на едни антитела от клас Е, които са алергичните антитела. Обикновено, най-общо казано, имунната система на организма произвежда антитела от клас IgG, които са защитни, да ги наречем най-общо, антитела. При алергичните индивиди се превключва производството от IgG на IgA антитела и те вече могат да имат различна насоченост към различните елементи от околната среда. Разбира се, класическият вариант е антитела спрямо полените, но има и антитела спрямо антигени и алергени от битовата среда. Това са продукти на домашните микрокърлежи, има и голяма тенденция на развитие на сенсибилизация към животински епидермални алергени и това е един доста широк ареал.

С лечението чрез повишаваща се концентрация алергени, което наричаме специфична десенсибилизация, успяваме да променим тази склонност на хората до известна степен и освен че намаляват симптомите към алергените, към които е чувствителен индивидът, успяваме да ограничим появата на нови сенсибилизации при него. И когато има чиста реакция на горните дихателни пътища, предотвратяваме преминаването в долните дихателни пътища и развитието примерно на астма.

Такова лечение назначаваме обикновено след 5-годишна възраст. Със сегашните подезични препарати рисковете са незначителни и страничните явления са сравнително малки. Има случаи да се появи сърбеж в устата, там където се поставя алергенът, леко набъбване на тъканите. Когато се прилага класическото лечение с инжекции, тогава внимаваме повече, тъй като има описани по-сериозни системни реакции. И затова тези инжекции е редно да се правят в здравни заведения, където може да се окаже евентуално помощ при развитието на по-сериозна алергична реакция. Според последните международни консенсусни документи оптималният период за провеждане на такова лечениее четири години, като се предполага, че за това време организмът успява до такава степен да промени имунната си нагласа, че да може да кара в следващите години и десетилетия без лечение и без да има изразени симптоми. Принципното положение е, че колкото по-рано протече лечението, толкова по-добре. Но ние лекуваме и пациенти на 40-50 години. За мнозина това е някакъв досаден, неприятен дефект и дори не си мислят, че може да подлежи на по-специално лечение. Те са свикнали с някои лекарства, които си взимат. В един момент, обикновено след като получат информация по въпроса, те вече търсят помощ. Обикновено полинозите са ясни още от млада възраст, а лечението може да започне в различни периоди от живота.

Работим с български алергени, които се прилагат подкожно, имаме и френски, които се прилагат подкожно и подезично. Имаше интерес и от други фирми, но реално сега има само тези два вида алергенни препарати на нашия пазар. Това лечение все още не се поема от здравната каса и пациентите го заплащат 100%. В Европа е доста по-различно от Америка в областта на това специфично лечение. В Америка още не е разпространено и все още не е разрешено лечението с подезични алергени. Европа е много напред в това отношение, вече от десет години се провежда подезичната имунотерапия и има много производители – италиански, испански, германски. Така че в Европа този вид лечение е много по-широко застъпен.