Предизвикателствата на поленовия сезон

Д-р Христова, кои са в момента най-разпространените алергични оплаквания?

Тъй като сме в поленовия сезон, оплакванията са най-вече от сенна хрема - запушване на носа, обилна водниста секреция от носа, сърбеж и зачервяване на очите, често кихане. Понякога има стичане на секрет назад към носоглътката, което води и до кашлица. Всички тези оплаквания са доста дразнещи и мъчителни, като при различните пациенти се проявяват с различна тежест. Като цяло в този сезон използваме антихистаминовите препарати за лечение на сенната хрема и един от много добрите препарати е „Ролетра” – прилагаме го постоянно. Естествено има и много други, както и назални кортикостероиди.

Тежестта на симптомите зависи ли от това от колко време човек страда от тези заболявания?

Не зависи. При някои пациенти само две-три години след първите прояви болестта може да е с доста тежки симптоми. А има други хора, които може да боледуват повече от десет години и при които тя да протича относително леко. Няма пряка връзка между продължителността и тежестта на оплакванията.

А има ли фактори, с които пряко е обвързана тежестта на алергичните прояви?

Замърсеният въздух също има голямо значение. Странно е може би на пръв поглед, че в градовете сенната хрема протича по-тежко – то е във връзка с различните замърсявания. Частиците от изгарянето на дизеловото гориво, вредни газове, остри миризми, тютюнев дим и др. утежняват заболяването. В селата и сред природата полените са много повече, но въздухът е по-чист. Има и елемент на генетична предразположеност. И разбира се, най-вече зависи от степента на алергизация.

Когато ние правим кожни проби, се вижда към колко растения е алергичен даденият човек, защото той не става алергичен към едно-единствено растение. Има чувствителност към тревни полени, към дървесни полени, може да бъде и към двете и това също е част от факторите, определящи тежестта на заболяването.

А има ли динамика при поленовите алергени – да се появяват нови, а някои да отпадат?

По-скоро се добавят, не отпадат. Тези, към които човек веднъж е станал алергичен, си остават. Но може да се увеличи броят на растенията, които предизвикват алергична реакция. Това е алергия към цветния прашец на растенията, които се опрашват благодарение на вятъра. И по-скоро се разширява обсегът на растенията, към които пациентът проявява чувствителност, отколкото да отпада някое.

Колко често трябва да се правят пробите, за да са актуални?

Когато човек за първи път се яви при нас на преглед, ние задължително правим тестуване. И от това зависи дали ще започнем имунотерапия. Когато я провеждаме, обикновено правим проби всяка година или през година. Защото рядко са тези хора, при които е установена сенсибилизация към полени и не се започва имунотерапия. Трябва да има някаква конкретна обективна причина, за да не се започне. Тези хора периодично идват, за да им се направи тест.

Има ли стайни или градински цветя, които да предизвикват алергията, за която говорим?

Голяма част от цветята (не говорим за плевелите, тревите) са насекомоопрашващи. Трябва насекомото да кацне в цвета, полените да полепнат по коремчето му и да отиде на друго цвете. Трябва човек да се доближи доста до цветята, за да се прояви реакция. Не са така опасни, защото техният цветен прашец не лети във въздуха, по-лепкав и по-тежък е.

Уртикарията облекчава ли се от антихистамини?

Тя е доста комплексно заболяване, причините са много. Има остра, има и хронична уртикария, но каквато и да е, антихистамините са задължителен компонент от лечението. И тук „Ролетра” също се използва.

Как се разпознава уртикарията от неспециалист?

Тя може да се яви много бързо, драматично и да бъде с големи обриви, дори плаки. В някои случаи обаче има период на единични, малки уртики, които пациентите забелязват, но не им обръщат достатъчно внимание. Смятат, че са ухапани примерно от комар, но в един момент се появяват по-тежки обриви. Според тежестта се решава дали трябва да се лекуват само с антихистамини, да се добавят кортикостероиди или инжекционно.

Може ли да бъде животозастрашаващо?

Да, може, но за щастие не е често. Има случаи, в които уртикарията е тежка, развива се и оток на устните и на езика. В тези случаи има риск от задушаване. Може да се стигне до снижаване на кръвното налягане, прилошаване, дори до алергичен шок.