Задават се респираторните инфекции

- Д-р Богатинова,  рязката промяна на температурите съвпадна и с началото на учебната година, нека поговорим за респираторните инфекции, които обикновено нарастват по това време.

- Безспорно събирането на много деца на едно място, на организирани колективи силно благоприятства разпространението на респираторните инфекции. Те засягат носа, фаринкса, ларинкса, като се проявяват с хрема, кашлица,  повишава се температурата. Предотвратяването на тези инфекции е много трудно, защото особено малките ученици  не могат да вземат някакви мерки сами. Иначе би трябвало учителите и родителите да заострят вниманието си към по-стриктно спазване на хигиената, към добро, витаминозно хранене. Извънредно важно е да се проветряват много редовно помещенията, да се излиза на открито винаги, ако времето позволява. Когато започне отоплителният сезон, въздухът се изсушава, което прави лигавиците по-податливи на вирусите. Затова овлажняването на въздуха в учебните помещения не трябва да се пренебрегва.

- Във форумните дискусии майките търсят съвет най-често срещу кашлицата, особено като се проточи със седмици.

 - Да, най-притеснителни са кашлицата и хремата. Ако е лека респираторна инфекция, кашлицата отминава бързо. Но в големия брой от случаите тя е съпроводена и от хрема. И аз обикновено разчитам на природни продукти, в които има билкови екстракти, подходящи за всяка възраст, и за кърмачетата. Много подходящ е ЕнТиТус, защото има различни форми – за възрастните капсули, а сиропчето е приятно на вкус и децата го възприемат добре. Възможно е да се използва по-дълго време и затова е подходящ именно при тези есенни и пролетни инфекции на горните дихателни пътища. Освен това не се изискват специални условия за съхранение.

- Каква информация трябва да могат да дадат родителите на лекаря?

- При лекаря родителите трябва да разкажат подробно откога е кашлицата и дали се променя характерът й. Има родители, които игнорират това. Важно дали е влажна или суха, дали се отделят храчки, кога се изявява най-силно – през деня, след събуждане, или пък нарушава съня на детето, има ли промяна на гласа. Има родители, които започват сами лечение, отиват в аптеката и избират сироп по съвет от фармацевта. Много често този сироп не е най-подходящият и нещата се усложняват и проточват във времето. Така че основното е веднага да се потърси компетентна помощ, да се започне адекватно лечение. Задължително е проследяването по-нататък – да се мери температурата, да се следи за усложнения. Тъй като понякога към леката кашлица могат да се насложат ангини, синузити и т.н. инфекции.

- Какви съвети давате за храненето в периода, когато се активизират инфекциите?

- Витамините са особено важни като противодействие, но естествените, съдържащи се в плодовете и зеленчуците най-вече. Сега сме в сезона на ябълките, лимоните са незаменими също така. Най-добре е по принцип храната да бъде прясно приготвена и децата да бъдат максимално предпазвани от привикване към т.нар. джънк фууд – пръчици, солети, сладкиши, вафли, дюнери. Ние винаги съветваме родителите да следят за пълноценното, ритмично хранене, съобразено с възрастта на детето, 4-5 пъти дневно. Съветваме освен плодове и зеленчуци да се подбират пълнозърнести храни, доброкачествени млечни и месни продукти (с ограничаване на колбасите), да се избягва пържено. Родителите, както и училищното хранене трябва да предлагат колкото може повече пресни, необработени  и неконсервирани храни. Изисква се постоянство и настойчивост, защото повечето деца не харесват зеленчуци и плодове. Трябва да се намират начини децата да ги приемат. Това е въпрос на изграждане на култура на хранене и в крайна сметка на здравна култура. Ако се налага, нека се потърси съветът и на диетолог. Физическото натоварване – ходенето пеша, активните игри, спортът, излетите сред природата, е много важна част от изграждането на имунитета. Наднорменото тегло е все по-разпространено, то прави децата по-мързеливи, по-неподвижни. Това е също въпрос на пример в семейството – там, където се придвижват навсякъде с кола, децата също нямат афинитет към движението.