По-ранното махане на памперса пази децата от уроинфекции

-Д-р Гайдарова, доколко уроинфекциите са проблем за педиатрите?

-В детската възраст инфекциите на пикочните пътища са на второ място по честота след тези на горните и долните дихателни пътища. Ето защо винаги, когато има температура без хрема, кашлица, други симптоми от страна на горните дихателни пътища, трябва да се мисли и за уроинфекция и непременно да се изследва обикновена и стерилна урина. Инфекциите са три вида и се различават съществено. Пиелонефритът е най-тежката, свързана е с висока температура, промени в кръвната картина, данни за възпалителна активност. Циститът е доста често срещана инфекция на пикочния мехур - между 2 и 7% от децата до седемгодишна възраст са имали поне един епизод на цистит. Значително по-рядка е асимптомната бактериурия – т.е. в урината има бактерии без всякакви оплаквания като парене, болка при уриниране. И тази инфекция се наблюдава при около 1% от децата в училищна възраст, като се установява случайно, при профилактични прегледи. Тя не се лекува с антибиотици – препоръчваме да се проследи урината. Защото никога не изключваме някакво външно замърсяване – ако не е направен добре тоалетът на детето, може да не е взета правилно урината или да е съхранявана дълго преди изследването. Всичко това може да създаде условия за бактериурия. Затова е важно да се проследява и ако има някакво безпокойство, да се направи консултация с детски нефролог.

-Разбирам, че профилактичното изследване е необходимо. Как става в практиката и кой има грижата? Личният лекар, родителите?

- На шестмесечна и на едногодишна възраст се правят задължително изследвания - пълна кръвна картина и обикновена урина. Ако има изменения в урината, личният лекар назначава изследване на стерилна урина. И при по-големите деца основната грижа за профилактиката пак би трябвало да е не на родителя, а на лекаря, защото той има знанието. Но това невинаги се случва – ето защо при съмнение за уроинфекция винаги трябва да се взима обикновена и стерилна урина. Добре е, когато и родителите са информирани, защото понякога установяваме уроинфекция благодарение на тяхната инициатива да се направи изследване.

- Има ли признаци, по които родителите могат да се ориентират за евентуален проблем?

- Променят се миризмата и цветът на урината. Може да стане по-мътна, може да се появят „парцалчета” - конгломерати от белтък, еритроцити,бактерии и левкоцити. Това са все отклонения от нормата, за които родителите е добре да следят. От тази година на 6-месечна възраст се прави задължително профилактична ехография на отделителната система, която се поема от НЗОК. И се оказва, че доста деца са с вродени аномалии на отделителната система. А когато имаме данни за отклонение от нормата, тогава се правят по-често изследвания. Тъй че това нововъведение допълнително допринесе за профилактиката на уроинфекциите. Защото аномалиите са свързани с по-голяма честота на инфекциите и така можем да ги селектираме и проследяваме по-добре.

- Какви грешки, които констатирате в практиката си, могат да бъдат избегнати във всекидневието?

- Едно от първите неща, на които много държим и съветваме родителите, е възможно по-ранното махане на памперсите. Заедно с удобството, което представляват, те създават благоприятна среда за размножаване на микроорганизмите. Тези микроорганизми, които причиняват инфекция на пикочните пътища, нормално обитават стомашно-чревния тракт, там е мястото им. Поради близкото разстояние между двете системи памперсите създават възможност те да нахлуят в отделителната система и да предизвикат инфекция – особено при момичетата заради по-широката и къса уретра. Другата ни препоръка е за добра хигиена. В детските градини  по-трудно се осъществява контрол по отношение на чистотата. После идва проблемът в училищата – децата отлагат посещението в тоалетната, „стискат се” пак заради хигиената там. Това е голям проблем, защото, като уринират само сутрин, обед и вечер, евентуално попадналите бактерии имат възможност да се размножават много повече, отколкото ако се уринира през 2-3 часа.

- Каква е ролята в детската нефрология на препаратите на растителна основа, напоследък много актуални са базираните на червената боровинка?

- Да, те имат роля, и то защото няма странични ефекти, което е от голямо значение. Прилагаме успешно червената боровинка при лечение на остри инфекции едновременно с антибиотиците – те действат синергично. И от друга страна, по отношение на рецидивиращите инфекции - защото е известно, че обичайно уроинфекциите се повтарят дори и да няма аномалии на отделителната система. Препаратите на базата на червената боровинка помагат реално. Възпрепятстват прикрепянето за лигавицата на пикочния мехур на най-честия причинител на уроинфекциите, бактерията ешерихия коли. Имат и противовъзпалителен ефект и успокояват болката, дискомфорта. Има данни, че повишават и локалния имунитет.