Гулията – забравеното в земята съкровище

Гулията, или земната ябълка, е член на многочисленото семейство Сложноцветни, в което влизат още слънчогледът, лайката, маргаритите и редица други добре познати растения. Родина на гулията са земите около Великите езера на Северна Америка, където и досега се срещат нейни диворастящи видове.

Съществуват редица доказателства, че хранителните и лечебните й свойства са били познати на местните индиански племена далеч преди Колумб да достигне Новия свят. На много езици това ценно растение е познато под наименованието топинамбур. Всъщност това име то получава така да се каже по грешка. През 1613 г. като атракция от далечните задокеански земи в Париж били показвани индианци от бразилското племе топинамбу. Със съдействието на френския пътешественик и откривател Самюел де Шамплен това събитие напълно случайно съвпаднало с появата във Франция на непознато растение, силно наподобяващо слънчогледа, което също пристигнало с френските презокеански кораби. Съвпадението подвело именития шведски учен Карл фон Линей, основоположник на таксонометрията (наука за класификацията и номенклатурата на растенията и животните),  който класифицирал растението под името топинамбур, което се запазило и до днес.

Най-ценната част на гулията, достигаща нерядко внушителните три и повече метра и цъфтяща в края на лятото с красиви жълти цветове, са грудките, чиято маса варира в твърде широки граници – от няколко десетки до няколкостотин грама. Оцветени са в жълто, червено или виолетово и са със странна и причудлива форма, нежна консистенция и приятен, напомнящ кочана на зеле вкус, с лек нюанс на кестен. Редица практически предимства на картофите (много по-добрата им съхраняемост и множеството кулинарни приложения), също наскоро пренесени от Новия свят, стават причина за постепенната забрава на топинамбура. В Европа традициите за неговото култивиране и практическо използване са се запазили единствено във Франция, Белгия и Холандия.

Изследванията върху промените в състава на грудките в хода на вегетацията доведоха до извода, че те следва да се събират в ранната пролет (февруари, март), когато всички ценни вещества от растението вече са преминали в тях. Рожба на студените северни земи, гулията въобще не се бои от ниските температури. За съжаление ценните й свойства са малко познати у нас, поради което интересът към нейното отглеждане е незаслужено слаб. С помощта на съвременните аналитични методи е установено, че грудките на гулията са истински склад на ценни за човешкия организъм вещества – въглехидрати (17-18%), протеини (2-3%), липиди (0,4%), органични киселини, витамини и минерални вещества. Основните въглехидрати, съдържащи се в грудките на гулията, са инулин (77% от общото им количество), фруктоолигозахариди, пектин, фруктоза и др.

Инулинът е изключително ценно вещество, представляващо единствения природен полизахарид, изграден почти изцяло от фруктоза. Установено е, че в стомашно-чревния тракт той се разпада само частично – до фруктоза и по-къси фруктозни полимери, които заедно с непроменените полимерни молекули на инулина попадат в кръвния ток. За разлика от глюкозата, за чието усвояване е нужен инсулин, фруктозата, която също е ценен енергиен източник за клетките на човешкото тяло, не се нуждае от него. По тази причина земната ябълка е изключително подходяща за диабетиците въглехидратна храна. Далеч по-подходяща от картофите, скорбялата на които в организма се разпада до глюкоза. Част от полимерните молекули на инулина се извеждат непроменени от стомашно-чревния тракт, улавяйки „пътем” редица ненужни и дори вредни за организма вещества – холестерол, мастни киселини, токсини, тежки метали, радионуклиди и т.н.

Съществува мнение, че инулинът способства за извеждането от организма и на „излишната” глюкоза, понижавайки по такъв начин съдържанието й в кръвта. Има убедителни данни, че редовната консумация на скъпоценните грудки води до намаление на кръвното налягане и нивото на холестерола. Освен това инулинът подобрява моторно-евакуационната функция на червата, активизирайки чувствително храносмилателния процес. Но с това не свършва неговото магическо действие.

Установено е, че той има и мощен пребиотичен ефект – част от непроменените полимерни молекули на инулина се разграждат от „дружеските” бифидо- и лактобактерии на дебелото черво, които по такъв начин си осигуряват необходимия енергиен ресурс за своя растеж и развитие. Добре известно е, че от „кондицията” на тези невидими и неуморни труженици на нашия организъм зависят както цялостната дейност на стомашно-чревния тракт, така и състоянието на имунната система и общият тонус на организма. С известни незначителни нюанси аналогично въздействие оказва и другият полизахарид – пектинът. И двете вещества се отнасят към т.нар. разтворими фибри, интересът към които в съвременната диетология е изключително голям поради превантивното им действие по отношение на рака на дебелото черво, едно от заболяванията, „рожба” на драстичното изменение на хранителния режим на съвременния човек.

Стимулиращ ефект по отношение на храносмилателния тракт има и съдържащата се в гулията целулоза.
Протеините на гулията включват значителен брой незаменими аминокиселини, които играят важна роля в синтеза на редица специфични белтъчни вещества в човешкия организъм – валин, левцин, изолевцин, лизин, метионин, триптофан, фенилаланин, аргинин и хистидин (последните две са незаменими само при децата). Внушителният набор от органични (лимонена, малонова, ябълчна, янтарна, фумарова и т.н.) и мастни киселини служи като въглероден и енергиен източник в множество важни процеси, протичащи в човешкото тяло. Изброените киселини в значителна степен определят вкусовите качества на кореноплода, оказват антиоксидантно и бактерицидно действие и препятстват отлагането на пикочна киселина в ставите. Последното действие определя гулията като ефективно средство за противодействие на заболявания на опорно-двигателния апарат – артрит, подагра и др.

Гулията е ценен източник на редица витамини от В-групата (В1, В2, В3, В6, В9), както и на витамините А и С. Що се отнася до съдържанието на минерални вещества, тя е истински шампион.
В нея са открити едва ли не всички по-важни елементи на периодичната система – калий, натрий, магнезий, калций, желязо, мед, цинк, кобалт, хром, манган, бор, йод, флуор, фосфор, силиций, сяра и т.н.

Като източник на желязо гулията превъзхожда на практика всички свои „събратя” кореноплоди – картофите, морковите, цвеклото, ряпата и т.н. Богатият й минерален състав оказва благоприятно въздействие върху ендокринната, имунната, кръвоносната и нервната система. Високото съдържание на магнезий и калций в гулията я прави ефективно средство за лечение на хипертония, исхемична болест на сърцето, аритмия, стенокардия и т.н., както и за превенция на инфаркт и инсулт. Съдържащият се в нея инулин способства за ефективното усвояване на калция и магнезия, поради което тя се препоръчва и за превенция на остеопорозата. Калорийността на гулията е по-ниска от тази на картофите и съставлява 73 ккал(305 kJ)/100 г. Любопитен факт по отношение на този удивителен кореноплод е, че за разлика от картофите тя не натрупва токсичния гликозид соланин. Гулията не акумулира нитрати и други вредни вещества дори и при високо тяхно съдържание в почвата.

Освен като източник на редица важни за човешкия организъм вещества тя представлява определен интерес и като ценна храна за селскостопанските животни. Хранителната стойност на 100 кг зелена маса съставлява около 25 кръмни единици, а тази на кореноплодите – близо 29 (една кръмна единица съответства на 1 кг овес). Вкусът на гулията допада на повечето селскостопански животни – крави, коне, овце, кози, свине и др.

Тя е изключително непретенциозна по отношение на почвените и климатичните условия култура, която на практика не изисква никакви грижи по време на вегетацията (за разлика от картофите). Не се напада от болести и вредители, докато описанията за отглеждането на всички селскостопански култури съдържат обемиста информация за болестите и вредителите, от които трябва да се пазят и средствата за борбата с тях. Т.е. гулията представлява ценна спомагателна култура за животновъдството, която е с изключително ниска себестойност, висока урожайност и нищожна трудоемкост. Всичко казано позволява да се заключи, че гулията определено е едно забравено в земята съкровище.

gpopov_bg@yahoo.com