20% от хипертониците започват лечение чак на петата година след диагнозата

Смъртността от сърдечно-съдови заболявания у нас намалява, но все още е три пъти по-висока от средните показатели за Европа, съобщиха водещи лекари на пресконференция днес.

Причината не е в честотата на разпространение, а в късното откриване и започване на лечение на заболяванията, коментира проф. Светла Торбова – председател на Българската лига по хипертония. Статистиката сочи, че около 20% от болните с хипертония започват лечение чак на петата година след поставяне на диагнозата. Проф. Торбова бе категорична, че на високото кръвно трябва да се обръща внимание още от най-ранна детска възраст, като успоредно се провеждат медикаментозна и немедикаментозна терапия. В тази насока България има много голям опит, който не се използва, коментира специалистът.

Диабетът и неправилното хранене са два от основните рискови фактори за ранното развитие на атеросклероза, посочи доц. Иво Петров – председател на Българското дружество по кардиология. Именно нейните проявления – миокардният инфаркт и мозъчният инсулт, са основни причини за смърт в България, показват проучвания. Световният опит сочи, че благодарение на различни профилактични  програми заболяемостта и смъртността са редуцирани с близо 20%. Не съществува терапия, чрез която да бъде постигната такава редукция, заяви доц. Петров.

Според експертите основните мерки за намаляване на сърдечно-съдовата заболяемост включват подобряване на хранителния режим и увеличаване на физическата активност. Председателят на кардиологичното дружество припомни, че през последните пет години в страната функционира програма за намаляване на солта в храните, а през миналата година бе въведена забрана за тютюнопушене на закрити обществени места. Подчертана бе необходимостта от оптимизиране на учебните програми, което да доведе до повишаване на физическата активност сред подрастващите.

Половина от пациентите с диабет не знаят, че страдат от това заболяване, като поставянето на диагнозата закъснява с 5-10 години, заяви проф. Здравко Каменов от Българското дружество по ендокринология. Той допълни, че основният проблем не е самият диабет, а неговите усложнения, които ключват много широк спектър от сърдечно-съдови заболявания.

Поводът за пресконференцията бе началото на VІІ Международен конгрес по сърдечно-съдови заболявания и ХVІІ Световен конгрес по клинично хранене, които ще се проведат паралелно от 24 до 26 октомври т. г. в София. Събитието се организира от Българско дружество кардиология, Българско дружество по ендокринология и International College of Cardiology. За първи път България ще бъде домакин на подобен мащабен форум, посветен на превенцията на сърдечно-съдовите заболявания и на клиничното хранене, поясни д-р Красимира Христова от Националната кардиологична болница и председател на организационния комитет. Участие в събитието ще вземат 69 чуждестранни лектори и над 350 лекари от нашата страна. Целта е да обединим усилията на различни специалисти и да наложим мултидисциплинарен подход към тези заболявания, обобщи д-р Христова.