От какво боледува детското око?

Най-често срещаните детски очни заболявания в България са наследствените. В случаите, когато единият от родителите има някакъв очен недъг, детето почти със сигурност го унаследява. С най-голяма предразположеност са аномалии като късогледството и астигматизмът.

Късогледството се проявява с невъзможност за ясно фокусиране на предмети, разположени на голямо разстояние от окото, като същевременно близките обекти се визуализират ясно и точно. То е характерно за ученическата възраст и е наречено "ученическа миопия".

Астигматизмът е дефект, при който в очите едновременно съществуват два оптични фокуса. По едната ос на роговицата лъчите се пречупват по-силно, отколкото по другата. В резултат на такова неестествено състояние зрителната система на детето възприема образите изопачено. Обектите са изкривени по дължина, широчина, косо. Астигматизмът може да се коригира с очила или контактни лещи, които имат цилиндрична форма.

Окото е сетивен орган и огледало към душата. Колко сложен и чувствителен орган е то, личи от двата разреза.

Нормално физиологично състояние при децата до 4-годишна възраст е далекогледството. Техният диоптър е +2. Когато обаче тези диоптри са над два, налице е патология. В такъв случай профилактичният преглед е много ценен, за да може да се открие състоянието, което надхвърля границите на допустимото.

На второ място по честота при детските очни заболявания е ретинопатията при недоносените. При нея скринингът на новородени деца между 500-1500 г. е най-важен. Засягането на ретината се дължи на високото налягане на кислорода в кувьозите, в които се поставят недоносените деца. След изваждането им те задължително се подлагат на преглед от детски офталмолог. Нелекуваната ретинопатия води до ослепяване, в по-малко случаи до тежко късогледство или до отлепяне на ретината.

Амблиопията или т.нар. мързеливо око, се среща доста често в напреднала детска възраст. Това е състояние, при което едното око доминира при фиксация и така пречи на стимулацията на другото. По този начин второто намалява зрителните си способности и се превръща в "мързеливо око". Това състояние може да се коригира, ако по-слабото око се тренира. За съжаление, след 6-7-годишна възраст възможностите за корекции са минимални. Мързеливото око може да не е симптоматично и състоянието да бъде открито по съвсем случаен повод.

Друго често срещано заболяване е дакриоциститът, който представлява възпаление на слъзната торбичка. Дължи се на запушване на слъзните пътища при хронично възпаление на носната лигавица или конюнктивата. Дакриоцистит на новороденото възниква поради затваряне на носослъзния канал от мембрана, която съществува по време на вътреутробното развитие, но по време на раждането е вече отворена. Рядко тя се запазва и причинява дакриоцистит. Когато при новороденото секретът от очите не спира след използване на капки или се появява наново, има съмнение за дакриоцистит. В такъв случай задължително трябва да се направи сондиране на слъзните канали от специалист, с което се осигурява тяхната проходимост.