Детски болести

Без ваксинации всеки човек се разболява от различни инфекциозни агенти, но най-често това се случва при децата поради тяхната неразвита имунна система.

Такива агенти са някои вируси (морбили, рубеола) и бактерии, които „нападат” големи групи от деца, а понякога и възрастни.

В миналото част от тези заболявания са били смъртоносни, тъй като антибиотиците и ваксините не са били известни.

В повечето случаи, когато едно дете се зарази, много лесно предава инфекцията на друго. Понякога това се случва още преди да се проявят симптомите на болестта. Особено благоприятен за лесното разпространение на инфекциите е фактът, че децата винаги са в контакт с други деца в детските градини и училища.

Срещу заболяванията морбили, рубеола, паротит, полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит В и туберкулоза у нас се прилагат ваксини съгласно действащия имунизационен календар, който е в сила от 31.05.2005 г.

Повръщането

е симптом на редица заболявания. То е рефлекторен акт, който се предизвиква при дразнене на центъра на повръщането в продълговатия мозък от импулси, идващи от различни органи (мозък, гърло, стомах и др.).

Честото повръщане води е до обезводняване, загуба на соли и нарушаване на алкално-киселинното равновесие в организма. Това е толкова по-опасно, колкото по-малко е детето.

Какви са причините?
Най-често до повръщане водят възпаления на стомаха (гастрит), причинени от вируси. Те са краткотрайни и при тях повръщането е съчетано с диария.
Възпаленията на средното ухо, дихателните или пикочните пътища, както и на апендикса също често протичат с повръщане.

Повръщането при по-големи деца може да бъде израз на душевни проблеми – например стрес в училище или в семейството.
При новородени, които започват спонтанно и често да повръщат, причината може да е стеснение на прехода на стомаха към червата.

За какви симптоми трябва да се внимава?
Често по вида и цвета на повърнатите материи може да се определи причината за повръщането.
• когато миризмата на повърнатото киселее, то със сигурност е от стомаха, където се е смесило със солна киселина
• ако цветът му е жълто-зеленикав, в него е примесена жлъчка и произходът му е от дванадесетопръстника, но може да е причинено и от стеснение на тънкото черво
• ако съдържа слуз, причината може да е гастрит
• ако миризмата му е неприятна и има следи от фекалии, може да е налице стеснение или инвагинация на дебелото черво
• светлочервеникавата кръв в повърнати материи означава кървене от горната част на стомаха или от носа
• тъмночервената кръв е имала контакт със солната киселина в стомаха и може да се дължи на преглътната кръв от устата или носа, или на кървене при гастрит или язва.

Какво може да направите, ако детето ви повръща?
• За да избегнете обезводняването, трябва да давате непрекъснато течности /често, но не в големи количества – напр. по една чаена лъжичка през 5 мин./
• В аптеките има специални гранули, които се разтварят във вода и са своеобразни заместители на венозните системи. Може да се дава и глюкоза през устата, също често и по малко.
• Много детски лекари препоръчват при липса на друга възможност на децата да се дава кока-кола, разредена с вода
• Някои видове чай действат успокояващо на стомаха: мента, лайка

Когато повръщането стане много често или обилно, или детето е силно отпаднало, не реагира на любимите си играчки, отказва да приема каквото и да е през устата, е необходима лекарска намеса, за да се включи венозна система.

 Варицелата
 е остро инфекционно заболяване, което се причинява от вируса варицела-зостер и е много заразно. При първоначална инфекция се развива варицела, а при повторна (рецидив) – херпес зостер.
Обривът при варицелата изглежда като големи мехури и пребизвиква сърбеж. Обикновено инфекцията преминава без усложнения, особено при деца.
Повечето от хората се разболяват в детска възраст, най-често между третата и десетата година. Всеки, който е преболедувал от варицела в детска възраст, придобива имунитет за цял живот.

Как се предава?
Най-често нова става по въздушно-какпков път (при кихане, кашляне, говорене). Инфекцията може да се предаде от човек на човек и при докосване на спукано мехурче. Тъй като вирусът е доста агресивен, опасност от заразяване може да има и без пряк контакт с болния.
От заразяването до първите симптоми на болестта преминават около 2-3 седмици. Инфектираните с вируса могат да го предават на околните няколко дни преди появата на обрива. Опасността от пренасяне на заразата преминава след като всички мехури по тялото им се покрият с корички (крусти).

Какви са симптомите?
Обривът започва със сърбящи червени петна най-често по тялото и лицето. Той се разпространява по цялото тяло, както и по окосмената част на главата. Лигавиците (уста, конюнктиви, гениталии) също може да са засегнати.
• Първи симптоми са високата температура и болки в крайниците.
• Един до два дни по-късно се появяват единични червени петна, които се превръщат в сърбящи мехури, изпълнени с течност.
• През следващите дни мехурите се покриват с корички (крусти).
• Варицелата протича на вълни, така че всекидневно се появяват нови червени петна до вече оформените мехури и крусти, затова се образува пъстра картина от петна, папули, мехури и крусти, наречена „звездно небе”.
• По лигавиците петната се превръщат в афти.
• Понякога може да е засегнат и ларинксът, затова децата са с пресипнал глас.
• След като крустите паднат, остават светли петна, които с времето изчезват
• При почесване на мехурите е възможно да се предизвика бактериална кожна инфекция и нагнояване, при което често остават белези.

Какво е лечението?
Терапията е симптоматична – цели се облекчаване на оплакванията. Прилагат се различни кремове, лосиони, както и салицилов спирт за успокояване на сърбежа. За да се избегнат нежелани вторични бактериални инфекции, на децата се слагат памучни ръкавици.
Температурата може да се свали чрез компреси или медикаменти като парацетамол, но не и аспирин, чието приложение се избягва при деца заради опасност от развитие на синдрома на Рей.
Хората със слаба имунна система или отслабен от други заболявания организъм могат да приемат вирусостатици.

Температурният /фебрилен/ гърч

представлява неволево, неконтролируемо съкращение на мускулите на тялото с или без загуба на съзнание.

Каква е картината?
Фебрилните гърчове са характери за деца от 1 до 4 години. Те се наблюдават при развитие на инфекция с покачване на температурата над 39 градуса.
Температурният гърч най-често е краткотраен (до 15 минути).
Той обхваща всички мускулни групи, включително очните и лицевите. Детето може да загуби съзнание за 1-2 минути, но след спирането на гърча, идва на себе си. Обикновено няма изпускане по малка и голяма нужда.

Родителите трябва да запазят самообладание и спокойствие, тъй като практически няма пряка опасност за живота на болното дете по време на гърча.
Докато трае пристъпът, не трябва да се дават вода или лекарства на детето, поради опасност от попадането им в дихателните пътища. Поради същата причина при повръщане то трябва да се обърне да лежи на една страна.
Освен това детето трябва да се пази от възможно нараняване по време на гърча. Ако родителите вече имат опит с гърчовите състояния, могат да поставят в ануса на болното дете свещичка диазепам.

Температурният гърч може да бъде общ, засягайки мускулатурата на цялото тяло, или ограничен , обхващащ само един мускул или мускулна група.

По своя характер гърчовете се разделят на:
а/тонични – при които мускулното съкращение трае по-продължително време (от няколко секунди до половин минута и повече).
б/клонични – краткотрайни, бързоследващи едно след друго съкращения на мускулите (спазми).
в/тонично-клонични – съчетание от двата вида .

Какъв е механизмът за развитие на гърч?
Гърчът се провокира от дразнене на центрове в главния мозък от инфекциозни причинители, висока температура, както и различни токсини - химични, медикаментозни, растителни.

Гърчовете при епилепсия се дължат на прекарани родови травми, възпаление на мозъчните обвивки, мозъчни тумори, вродени аномалии на мозъчни структури, а в някои случаи са израз на наследственост.

Как се диагностицират гърчовете?
За поставяне на правилната диагноза на гърча и неговия произход има значение дали възникването е свързано с повишаването на температурата, продължителността, наличието на наследственост и на определени заболявания, които биха могли да го провокират.
За тази цел се провеждат редица изледвания:
• ЕЕГ (електроенцефалография) на главния мозък – дава информация за функционалното му състояние
• КАТ (компютърна аксиална томография) или скениране на мозъка
• Биохимични, хормонални изследвания
• Лумбална (гръбначномозъчна) пункция

Как се лекува температурният гърч?
Температурният гърч спира до 15 минути, като обикновено след него педиатрите изписват свещички  за анално приложение в продължение на няколко дни за предпазване от повторен гърч в рамките на заболяването, предизвикало високата температура.

Същевременно се предприемат мерки за понижаването й с познатите антипиретици.

Рубеолата 

е вирусно заболяване както морбилите и варицелата, но е по-малко заразна в сравнение с тях.
Появява се обрив, който е доста сходен с този при морбилите и скарлатината. След преболедуване се развива имунитет, който се запазва до края на живота.
Обикновено заболяването засяга децата между 3 и 10 години, но се среща и при възрастни, при които може да има тежки последствия.
Тъй като в повечето деца у нас са имунизирани, рядко се наблюдават случаи на рубеола.

Как се предава инфекцията?
Най-често заразяването става по въздушно-капков път (при кашлица, говорене). Вирусът попада в устата, носа и гърлото, където се поема от лигавицата и се разпространява в цялото тяло.
Инкубационният период е 2-3 седмици.
Носителите на вируса могат да заразят други хора от 7-ия ден преди появата на обрива до 10 дни след отшумяването му.

Какви са симптомите?
• Първоначално се наблюдават симптоми на простуда – кашлица, хрема, възпаление на конюнктивите
• Възможно е подуване на лимфните възли на шията и зад ушите
• Обривът започва със светлочервени петна зад ушите, след това се разпространява по лицето, шията, ръцете и краката. Обривът изчезва след 2-3 дни.

Какво е лечението?
Терапия се прилага според симптомите. При възпаление на средното ухо се препоръчват антибиотици. Често като усложнения се появяват ставни проблеми и мозъчни възпаления.

Каква е профилактиката?
Всички момичета задължително се ваксинират срещу рубеола поради възможни усложнения по време на бременност. Вирусът на рубеолата преминава през плацентата и може да увреди плода.
Ваксината при децата се поставя във възрастта от 12 до 15 месеца. Най-често тя е комбинирана и срещу морбили, и заушка. Втората ваксинация се провежда през втората година, най-рано 4 седмици след първата.

Морбили

Това е остро инфекциозно заболяване, което се предизвиква от вирус. Разпространява се по въздушно-капков път и на големи разстояния, затова се нарича още „летяща” инфекция.
Всички хора, които не са се разболявали от морбили, могат да се заразят.

Бебетата до 5-месечна възраст са защитени благодарение на антителата срещу вируса, които получават от майката, в случай, че тя има изграден имунитет.

Периодът от заразяването до проявяването на болестта (инкубационно време) е с продължителност от 10 до 12 дни. Носителите на вируса могат да заразяват околните 4-5 дни преди да се появи обривът. Когато той изчезне, вече не съществува опасност от предаване на болестта.

Вирусът на морбилите е много заразен, затова почти всеки човек, който има контакт с болен, се разболява. Имунната система почти винаги произвежда антитела (защитни вещества) срещу вируса и затова възниква имунитет срещу болестта. Антитела се произвеждат и след ваксиниране и при повечето възрастни може да се докаже тяхното наличие в кръвта.

Какви са симптомите?
През първите 4 дни се наблюдават признаци на простуда с хрема и суха кашлица. Наблюдава се и възпаление на конюнктивата със сълзене на очите и непоносимост към светлина. Появяват се малки бели петна по лигавицата на устата. Болните се оплакват от втрисане и висока температура, която може да достигне до 41° C.
Близо 4 дни след като се проявят първоначалните симптоми, се появяват малки червени петна, най-често зад ушите, по шията и лицето. До 2-3 дни обривът се разпространява по цялото тяло, като продължава около 5 дни.
Лимфните възли на шията може да се подуят и пациентът да усеща болка.

Какво е лечението?
• Лекарят трябва да предпише медикаменти за понижаване на темтературата, както и за кашлицата.
• Поставят се мокри компреси на крайниците, за да се понижи температурата.
• Детето трябва да поема много течности.
• При болезнено възпаление на очите е препоръчително детето да е в затъмнена стая.
• Дават се сиропи и чай за кашлица, които не подтискат кашлицата и не съдържат кодеиноподобни вещества.

Каква е профилактиката?
Децата се ваксинират още след 12-ия месец. Според действащия у нас имунизационен календар, на 12-годишна възраст се прави реимунизация.
Хора, които нямат имунитет срещу морбили могат да си направят ваксина до 4-я ден след инфектиране и по този начин да я предотвратят или поне да отслабят развитието на болестта.

Коклюшът или магарешката кашлица

  представлява остро заразно заболяване, което се причинява от особен вид пръчковидна бактерия (т.н.бордотела пертусис). Инфекцията се предава по въздушно-капков път, като най-често засяга децата в ранна възраст – от 2 до 5 години.

Могат да боледуват и новородени, като при тях  протича по-тежко. След преболедуването се изработва траен имунитет.

Причини и механизми на заболяването
Инфекцията се предава по въздушно-капков път чрез кашляне, кихане и повръщане. Причинителите на коклюша са сравнително устойчиви извън организма на болния. При заразяване инкубационният период, преди да се развие клиничната картина на заболяването с типичните й признаци (прояви), трае от 7 до 14 дни.

Източник на заразата са болни деца или здрави носители на бактерията, като боледуват най-често деца в предучилищна възраст.

Причинителят попада в дихателните пътища, прониква в тяхната лигавица и предизвиква възпалителна реакция. При своята дейност бактериите отделят токсични продукти, които дразнят нервните рецептори на кашличния рефлекс и предизвикват характерната, известна с упоритите си пристъпи кашлица.

Клинична картина

Началният стадий на болестта, наречен още катарален, протича една-две седмици след инфектирането, като децата са отпаднали, стават раздразнителни, температурата може леко да се повиши, появяват се хрема и суха кашлица. След това постепенно настъпва вторият стадий на заболяването, известен като конвулсивен, при който се проявява типичната кашлица.

Детето, предусещайки настъпването на пристъп, става неспокойно, следват няколко предхождащи покашляния и след мъчително дълбоко вдишване с издаване едновременно на хриплив звук, настъпва мъчителна кашлица. Хрипливият звук наподобява рев на магаре или кукуригане на петел, откъдето идват и народните названия на болестта като „магарешка кашлица” или „кукуригница”.

По време на кашличния пристъп лицето става синкаво-червено, езикът се изплезва, шийните вени са надути, болното дете прави опит да отхрачва, като че ли се е задавило. Нерядко пристъпите завършват с повръщане. След пристъпа детето е спокойно часове наред, сякаш не е болно.

Пристъпите на кашлица могат да се повтарят от 15 – 20, та дори до 50 пъти в денонощието.Често пъти през нощта, поради затоплянето на тялото, тези пристъпи зачестяват, като детето се събужда при всеки нов пристъп. При по-продължителна кашлица болните деца изпадат в безсъзнание и гърч.

Оздравяването настъпва бавно в продължение на 4 до 8 седмици. Кашлянето става по-рядко, като в края на пристъпа детето отделя по-обилно храчки. Намаленият апетит започва постепенно да се възстановява. При алергични и лабилни психически деца кашлицата може да се задържи по-дълго в продължение на няколко месеца, като нерядко се изостря от прибавени други възпаления на дихателните пътища.
Коклюшът дава редица усложнения: бронхити, бронхопневмонии, менингити и енцефалити, като последните две заболявания протичат с гърчове.

Прилаганата противококлюшна ваксина предпазва повечето от децата. Малък процент от ваксинираните обаче могат да заболеят, като коклюшът протича нехарактерно, продължава с месеци и трудно се разпознава.

Прогноза на заболяването
Тя обикновено е добра, но при възникване на някакво усложнение, може да стане сериозна.

Лечение

Обикновено лечението се провежда в домашна обстановка, в изолация, а при наличие на усложнение - и в болнично инфекциозно заведение. Заболелите са на легло, лекуват се с противокашлични и спазмолитични средства, а при по-тежки случаи - и с кислород.

При възникване на усложнения (пневмонии и др.) в лечението се прибавят антибиотици или химиотерапевтици. Храната е течно-кашава, в по-малки количества за по-лесно усвояване от организма и избягване на повръщането. Полезна е и промяната на климата и лечение в места с по-мек климат. Антибиотиците в почти 50% от случаите не довеждат до излекуване, като най-голяма роля за оздравяването играе грижата за болното дете.Децата трябва да се извеждат ежедневно на чист въздух и да спят при отворен прозорец.

Най-сигурната профилактиката на коклюша е задължителната календарна имунизация с комбинираната ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш на всички деца, както и строгата изолация на вече заболелите. 

Заушка

Силно инфекциозно заболяване, което се разпространява по въздушно-капков път. Инкубационният период е в рамките на 11 до 23 дни. Периодът, в който заразата може да се предаде, е 2 дни преди започване подуването на жлезите и 9 дни след подуването.

Картината

Заболяването започва с едностранно подуване на слюнчените жлези и силни болки при дъвчене, гълтане и движение на главата. След няколко дни се засягат слюнчените жлези и от другата страна. Често има и висока температура.

В много случаи се засяга и задстомашната жлеза, което е придружено с повръщане, загуба на апетит и стераторея. Тя се изразява в отделяне на повишено количество мазнини с фекалиите, резултат от нарушената преработка на мазнините, в която се включва задстомашната жлеза.

Усложнения

Няколко процента от засегнатите деца развиват менингит, придружен от болки в главата и ригидност на врата. При момчета може да настъпи възпаление на тестисите (орхит) с подуване и силна болка, което понякога води и до стерилитет.

Не съществува специфична терапия

за лекуването на заушката. Взимат се аналгетици срещу болката, а в случай на тежки менингити и орхити се препоръчва прием на кортикостероиди. Понякога студените или топли компреси могат да помогнат при подуване на бузите. Освен това храната, която се приема трябва да е течна, защото е щадяща при силна болка.

Имунизацията против морбили, паротит и рубеола се прави на 12-я месец от раждането, а реимунизация на 12-годишна възраст. В случай, че до 12-годишна възраст се прекара някоя от инфекциите, при реимунизациите се прилагат само компонентите, които са защита от заболяванията, от които детето още не е заболявало.

В повечето случаи имунизацията се понася добре от организма, възможна в лекo заболяване за 1-2 дни, което не е заразно.