При децата кухнята трябва да замени аптеката

Проф. Бобев, казвате, че правило за педиатъра е да се доверява на родителите и да не се пренебрегва интуицията. Не е ли опасно да  се стигне до предоверяване? На какви  родителски грешки най-често се натъквате?
Един лекар-педиатър не бива никога да пренебрегва интуицията на майката. Но информацията, която получава, трябва винаги да бъде професионално интерпретирана.

  В никакъв случай не трябва да се стига до абсурдни становища, които да не се подчиняват на тези две основни правила – интуиция и професионална интерпретация.

Има категории родители, при които съществува една хипертрофия на симптоматиката, която наблюдават при техните деца. Това обикновено са хора, чиито професии (учители, медицински работници) налагат работа с деца. Затова те непрекъснато акцентират вниманието си върху минималните отклонения, които настъпват в поведението или здравния статус на собствените си деца.

При тези категории хора лекарите трябва да бъдат много внимателни, тъй като не бива да се доверяват изцяло на информацията, която получават. Тя трябва да бъде не само прецизирана, но и подходящо тълкувана. Защото всяко преувеличение в тази насока води до погрешна диагноза или определяне на поведение, което е несъответно на състоянието на децата.

Вие говорите за симптоматиката, която довежда родителя с детето при вас. Но аз искам да обърнете внимание на начина, по който се хранят децата, на техния двигателен режим.
Да, това е съществен елемент, тъй като храненето е един от важните фактори за развитието на децата, за пълноценното функциониране на техните органи, от една страна, от друга – осигуряващо едно, така да се каже, здравно благополучие, което малко или повече се отразява на бъдещия здравен статус на детето.

В това отношение съществуват много примери, а също и литература, които майките могат да ползват тогава, когато определят хранителния режим на децата си.

Вторият важен елемент е родителите никога да не прибягват към насилствено хранене. При децата съществува един феномен. Той се появява, когато майките, в стремежа си да бъдат много прецизни, предлагат количества и разнообразие от храни, които децата не могат да приемат и усвоят. Стига се до т.нар. детски негативизъм, който не се отразява благоприятно на неговото здравно развитие.

Грешно ли е мнението, че детето се лекува като възрастния, но с по-малки дози? За какво трябва да внимават лекарите и по-скоро родителите, когато лекуват децата си? Има ли медикаменти, които трябва да се избягват?
Моите учители – известни имена от европейската и американската школа, се опитват непрекъснато да убеждават педиатрите, че при децата кухнята трябва да замени аптеката.

И това трябва да бъде принципът, който определя поведението на един педиатър тогава, когато се сблъсква с различните проблеми на детето.

Аз съм търсен консултант и лекар за това, че избягвам да предписвам медикаменти, много съм внимателен при необходимостта от лекарствена терапия и особено когато безразборно се раздават антибиотиците като захарни бучки или приятни за възприемане бонбончета.

Антибиотичната терапия е важен елемент от цялостното поведение на лекаря при съответни заболявания, но тогава, когато съществуват строги индикации и това важи не само за амбулаторните пациенти, но още повече за болничните заведения.

Там подборът трябва да бъде адаптиран и концентриран върху липсата или необходимостта от използването на  терапия от съвременен тип, която колкото и да е полезна, в определени случаи се оказва и вредна.

Не случайно ние сега в детската възраст се намираме в ерата на т.нар. ятрогенна медицина – на заболявания, които са предизвикани от лекарства. Това трябва да се има предвид от лекарите и да не се стремят при всеки контакт с болния, независимо от регистрираното състояние, веднага да се прибягва към мощни лекарствени схеми.

От каква възраст децата трябва да се водят на профилактични прегледи?
Още непосредствено след раждането. Създадена е организационна система, която определя периодите, в които децата трябва да бъдат регистрирани, наблюдавани и профилактирани от съответния общопрактикуващ лекар или педиатър.

Ще препоръчате ли лекарят на децата да е педиатър?
Разбира се. Но педиатър, който да бъде от мисловен тип, въоръжен с необходимите познания и клинично любопитство, подчиняващ поведението си на норми и правила, които посочих.

Каква е ролята на ваксините при децата?
Аз не мога да оспорвам ваксинациите. Те са необходимият елемент, те прекъснаха редица животозастрашаващи заболявания и състояния. Ваксинацията и тяхната периодизация трябва да бъде строго съблюдавана и изпълнявана в рамките имунизационния календар, предоставен от Министерството на здравеопазването. Те са добър помощник за здравното благополучие на децата.

Кога антигрипните ваксини могат да се прилагат при децата?
За тях има строги индикации кога се прилагат. До известна степен поддържам тази необходимост, но не я споделям изцяло. При възрастни, особено някои раними контингенти, те са необходим фактор, който предпазва от хронични заболявания, от усложнения, свързани с грипната инфекция.