Доц.С. Маринчева: Детското здраве е над търговския интерес

Доц. Станка Маринчева, началник на варненската общинска дирекция „Здравно развитие”, коментира в интервю за Хелт медия новата наредба за здравословно хранене на учениците:

Доц. Маринчева, има ли реално проблем с новата наредба за здравословно хранене в училище?
От доста време се говори за въвеждане на единен метод на организирано хранене на децата с оглед изискванията за здраве. Виждането на здравните работници по отношение на детското хранене отдавна не търси отговор, а по-скоро приложение. Друг е въпросът, че трябваше да минат много години, да се преборят куп институции, за да се изработи тази наредба и тя да стане задължителна за всички места, където има организирано детско хранене.

Според документа, тя важи на територията на училища, общежития и бази за спорт, отдих и туризъм. Така че даже и да се постави един автомат на място, където децата отиват да спортуват, изискванията в норматива са в сила. А наредбата по мое мнение е направена доста професионално. Тя е необходимост.

Собствениците на училищни лавки обаче настояват продажбата на вредни храни да се ограничи не само в училищата, но и около тях?
Това е проблем на търговците, а не наш. Наредбата се отнася за организираното хранене - столове, бюфети, автомати, места, където се хранят само деца. Дори смятам, че това е провокация от страна на търговците, да сложат павилиони с чипсове и пасти близо до училищата.

Това ще опорочи цялата философия на наредбата и идеята да научим децата да се хранят здравословно. Смятам, че трябва да се намерят структури да следят и за това. Не мисля, че трябва да защитаваме чипса и пържените ядки. Децата само ще спечелят, ако тези храни не присъстват в менюто им. Според мен е мит, че децата щели да тичат през големи оживени улици, само за да се снабдят с пакет зрънчо при положение, че в училищната лавка има достатъчно храна.

Всъщност какво според наредбата е разрешено за продажба в столовете и павилионите?
Наредбата е съобразена с изискванията за здравословно хранене, като са взети под внимание всички групи храни, необходими калории, мазнини, белтъчини и въглехидрати.

 Акцентът е върху качеството на храната. Все пак длъжни сме да дадем възможност на децата да израснат здрави и пълноценни. Белтъците се осигуряват чрез продажбата на пълния асортимент от млечни продукти. Изискването е млякото да е с масленост до 2%, да няма растителни мазнини и подсладители. Може да се продават всички видове минерални, изворни и трапезни води, както и 100% натурални плодови и зеленчукови сокове и нектари.

Разрешено е мляко, безсолни айряни, плодови млека с натурални подсладители, топъл шоколад, чайове – плодови и билкови. Изключват се всички газирани и подсладени със захар или изкуствени препарати напитки.

Т.е. от наредбата са изключени всички продукти, срещу които воюват диетолозите.
Точно така. Хората трябва да знаят, че децата няма да стоят гладни. Вече започна страшно да се спекулира и някои продавачи твърдят, че едва ли не в лавките освен един банан, децата няма да получат нищо повече.

Кои са забранените храни, за които се вдигна толкова много шум през последните дни?
Забранените храни са обобщени в седем съвсем просто написани позиции. Това са картофи и ядки, които са пържени. Следват всички зърнени храни, към които са добавени мазнини – това са чипсовете, зрънчото, снаксовете.

Не са позволени за продажба захарните и шоколадови десерти, изключение прави чистият шоколад. Не бива да се продават пасти, кремове, сиропирани сладкиши. Забранени са сухите супи и бульони не за друго, а защото са изключително солени.

В бюфетите може да се продават тестени закуски, с изключение на пържените, сандвичи, в които няма пържени салами, а също и бисквити, но без глазури и кремове. Разрешени са десерти на млечна, зърнена и плодова основа. Така че забранени са твърде солените, сладките и мазните храни. Това е изискване, което всеки човек би трябвало да има към храната си.

Какви са изискванията към кухните, които приготвят храната за училищните столове?
На първо място трябва да се отбележи, че за разлика от Варна, където има фирма „Училищно и столово хранене”, в другите училища тази стара, но наистина полезна практика не е възстановена.

Но през последните години тенденцията е децата да са целодневно заети с училищна и извънучилищна дейност. Следователно те трябва да се нахранят порядъчно на обяд, а не със сандвич и айрян и в крайна сметка да останат гладни. От столовете се иска разнообразие от хранителни продукти, като всеки ден в менюто да има най-малко един продукт от следните групи - хляб и зърнени изделия, зеленчуци, плодове, мляко, месо, бобови храни.

 Рибата се препоръчва два пъти седмично. Месото може да е всякакъв вид, но трябва да е почистено от мазнините и кожата. Допускат се кюфтета, но само веднъж седмично и при определени условия – мазнината, в която се приготвят, да се използва еднократно. Забранено е да се сервира за основно ястие пържена наденица и колбаси.

Какви санкции се предвиждат в наредбата?
Те се определят от Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, тъй като тя в случая е контролният орган, който следи за правилното изпълнение на наредбата. Но ние като здравна дирекция също се ангажираме. Постоянно провеждаме информационни срещи със здравните работници и училищния екип за правилно хранене.

 Призовавам също и родителите, които вярват в правотата на концепцията, да поглеждат какво се предлага в лавките и ако забележат нарушения, да ни сигнализират или да се обърнат към РИОКОЗ. Време е да се осъзнае, че нарушаването на тази наредба вреди на здравето на нашите деца. В крайна сметка кое е важното – децата или интересите на продавачите?!

Имате ли някакви притеснения от евентуални спекулации?
Определено. Притеснява ме това, че наемателите на училищни бюфети ще спекулират с цените. Надявам се, че няма да стигнем до парадокс една ябълка да се продава на тройна цена.

Дори вече се дават подобни заявки. Но и тук си има органи, които би следвало да контролират. Не бива да допуснем дребни интереси да опорочат наредбата. А за това е необходим и граждански контрол.