„Проблемните” деца се нуждаят от разбиране

Понятието „проблемни деца” е доста субективно и зависи най-вече от разбиранията на родителите или на тези, които се грижат за тях.

Различните хора имат различна представа кое е извън нормата и кое не е. Самите проблеми в развитието на децата могат да варират от много леки отклонения в показателите за дадената възраст до по-сериозни състояния, които понякога изискват и медицинска намеса. Но тази преценка могат да направят единствено специалистите. Първоначално това най-често са детски психолози и логопеди.
 
Обикновено родителите търсят консултация, когато забележат разминаване в развитието на детето им с това на връстниците му по отношение на говор, двигателна активност, внимание, комуникативност.

Всъщност специалистите са определили, че има проблем, когато развитието на дадено речево, комуникативно или двигателно умение се забави с повече от 6 месеца от установените норми.

В последните години децата с проблеми биват определяни вече като нетрадиционни в развитието си.
Общо може да се очертаят 3 основни категории деца, нетрадиционни в общуването и ученето.

“НЕ могат да учат”, но основно желаят. Тук са децата с обучителни затруднения и със закъснение в езиковото развитие.

“НЕ биха учили”, но все пак могат. Към тази група са деца, които имат опозиционно поведение или емоционални особености в развитието си.

“НЕ ги е грижа“, защото имат “собствен сценарий”, разписание. Тази група представя деца с аутистичен спектър, свръхактивни деца.

Най-често в практиката се срещаме с деца, които не говорят - т.нар. мълчаливи деца. Имали сме случаи дори и с 5–6 годишни деца, които не са проговорили. Понякога родителите осъзнават проблема доста късно, има едно нежелание да се търси консултация поради дълбоко грешното разбиране в нашите географски ширини, че срещата с психолог или психиатър ще сложи „клеймо на детето” в очите на обществото.

Освен с говора, доста деца имат затруднения в обучението. Те по-трудно се научават да четат, да пишат, да смятат и изобщо да организират училищното си всекидневие. Понякога тези деца минават за мързеливи ученици или за незаинтересовани от учебния процес, но това въобще не е така.

В огромното си мнозинство този тип деца възприемат и обработват информацията по различен начин. Към тях се отнасят тези с дислексия и т.нар. хиперактивни деца. Често родителите биват съветвани да опитат алтернативни методи. Опитите те да бъдат повлияни по този начин са обречени на неуспех, затова родителите не трябва да прибягват до самоволно и без консултация даване на билки, хранителни добавки и още по-малко на успокоителни медикаменти. Пътят към решението на проблема е в неговото правилно разбиране, за което може да ви подкрепи специалист.

Работата с едно дете с различно развитие започва с наблюдение и диагностициране на проблема. Специалистът наблюдава моториката му – движенията на тялото, походката, фините движения на ръцете и на устата, начина на общуване, когнитивните процеси (памет, внимание, мислене), какви интереси демонстрира детето. Речта (употребата и разбирането й) е сериозен показател за степента на развитие, а възможността за произнасяне на определени звуци спада към финомоторните движения.

След това се определя терапевтичният подход с оглед на това точно коя сфера от развитието не е в границите за възрастта. Става въпрос основно за определени стимулации и тренировки, а не за лекарствена терапия.
Важно е специалистът да определи кой е водещият стил на възприемане, на учене при детето. Едни деца възприемат повече зрителна информация, други – слухова, трети учат през движението.

Всъщност в нашето училище водеща е слуховата информация, което е проблем за много от децата. Учителите сядат и говорят дълго време, а не използват визуална стимулация и подкрепа. Тя задържа много повече детското внимание. Дава се много малка възможност децата да учат чрез опита на ръцете си и чрез експериментиране. За много деца това е начинът.

Психологическата и логопедичната терапия най-често дават резултат след около 3 месеца, като този период включва и няколко седмици, необходими за прецизно установяване на проблема. Някои по-леки проблеми могат да се отстранят и по-бързо.

Например последиците от дългото смучене на биберон и на пръсти, което довежда до неправилно изговаряне на някои звуци. Вече масово децата изговарят нещо като „у”, вместо „л” и това започва едва ли не да се смята за нормално.

Важното е всеки детски проблем да се осъзнае навреме от родителите и да се потърси компетентна помощ, за да не се превърне в проблем в действителност.

Какви умения трябва да притежава детето в различните периоди на развитие:

Преди 12 месеца
• Да издава различни звуци, думи като "мама" и "тата" (без наистина да разбира какво означават).
• Да бъде внимателно към звуци и речта на околните да го привлича.

От 12 до 15 месеца
• Да пробва широк спектър от звуци и най-малко една или повече истински думи (без "мама" и "баба" и подобни).
• Съществителните обикновено са на първо място, като "бебе" или "топка".
• Вашето дете трябва да бъде в състояние да разбира и следва едностъпкови инструкции (от типа "Дай ми играчката").

От 18 до 24 месеца
• Да има речник от около 20 думи.
• Над 18 месеца - 50 или повече.
• От 2-годишна възраст детето трябва да се научи да съчетава две думи, като "бебе плаче" или "Татко голям".
• На 2-годишна възраст трябва да бъде в състояние да следва две стъпкови команди (като например: "Моля, вземи си играчката и ми донеси чаша").

От 2 до 3 години
• Родителите често са свидетели на "взрив" в речта на детето им. Речникът на вашето дете трябва да се увеличи (до прекалено много думи, за да се броят).
• Трябва да комбинира три или повече думи в изречения.

*За контакти: 0896 811 262

бутони за социални мрежи