Луксацията при децата

Интервю с д-р Венелин Алексиев, детски ортопед.

Д-р Алексиев, какво представлява луксацията и колко често се среща при децата?
Луксация означава изместване на ставата. Вродената тежка форма е изключително рядка. Ние търсим по-леките  – едната е сублуксация, т.е. частично изместване, а най-често срещаме дисплазия – т.е. недоразвитие и на двата компонента на ставата – или ямката, или бедрената кост. Най-често имаме случаи с добре развита, но нестабилна става. Тежката форма на луксация за щастие е около 1 на хиляда, но по-леките форми, които могат да се открият чрез съвременната ехографска диагностика, са значително по-чести - между 1 и 3 на сто.

Кога е най-благоприятният момент за откриване на проблема с оглед на лечението му?
Ако се установи още първата седмица, а това може да направи само много опитен неонатолог – може да се види и на ехограф. В такъв случай веднага се започва лечение, преди да се е развил проблемът в таза. При дете на 5 дни примерно поставяме каишки и ефектът е незабавен, тъй като в правилна позиция веднага се стяга обвивката на ставата. В Израел например след раждането се преглежда всяко дете и се наблюдава до 4 месеца. Но това е възможно при масов скрининг или по-скоро при много добър клиничен скрининг.

Но ако не може да се прави масов скрининг, се предприема селективен, на базата на рисковите фактори – първородно дете, женски пол (7 към 1 е съотношението при лекуваните момичета и момчета), седалищно предлежание на плода, проблемна или многоплодна бременност. Най-добре е при раждането да се направи клинично тестуване – това обаче изисква добре обучен персонал. В САЩ например при два рискови фактора се прави ехографски преглед. Оптималното и универсално прието за Европа е първият сонографски преглед да е до шестата седмица. Най-доброто е веднага след раждането, но е практически невъзможно.

Какви са перспективите при ранно откриване?
Ако наместването се предприеме достатъчно рано, излекуването е стопроцентово. Ако се закъснее, става по-сложно, защото при децата това са растежни зони. Дори при съвсем занемарени случаи, при шестгодишни деца, пак можем да реагираме и да наместваме. Но увредите не могат докрай да се компенсират и се стига накрая до смяна на ставата.