Проф. Виктор Златков: Доверието на пациента е най-важно за нас

-  Проф. Златков, с какво е различна вашата болница от другите в тази област?

-  Уникалността й е в това, че тук се създава акушеро-гинекологичната школа на България, чиито възпитаници лекуват успешно и у нас, и по света. Практически няма акушер-гинеколог в страната, който да не е свързан по някакъв начин с „Майчин дом”, било по време на следването, в процеса на изпит за специалност, при повишаване на квалификацията или като работно място. Тази традиция започва още от легендарния проф. Димитър Стаматов, който заслужено се приема за патриарх на българското акушерство и гинекология.

-  Но едва ли днешните жени ви избират заради славната история...

-  Бъдещите майки и другите ни пациентки са много информирани, имат точни сетива и неслучайно ни гласуват доверие. Добрите традиции имат пряко отношение и към днешния ден, защото екипът ни и до днес следва принципите на класическата „Майчиндомска акушеро-гинекологична школа” – всеотдайност, безотказност, разумен „консерватизъм” и своевременно въвеждане на новите тенденции в развитието на специалността. През миналата година при нас се родиха 4131 деца, а това е най-големият брой раждания в цялата страна. За нас няма по-важна и по-реална оценка от това, че семействата ни гласуват доверие животът на техните деца да започне под нашите грижи.

-  Какво се промени в работата ви след основния ремонт на родилните и операционните зали?

-  Новата среда даде съвсем други възможности и за колегите, и за пациентките. Професионализмът на акушер-гинеколозите, неонатолозите, анестезиолозите и реаниматорите, акушерките, лаборантите и техниците е основната предпоставка за качествена медицинска помощ, но без съвременна материална база няма как да прилагаме най-добрите практики. Затова още в началото на управлението на моя екип пренасочихме ресурси, предвидени за закупуване на поредния магнитен резонанс, както и в нов проект за цялостно обновление на Родилна клиника - „сърцето на болницата”. Сега разполагаме с осем индивидуални комфортни родилни зали, с две операционни зали за секцио – последна дума на техниката, и с реанимационен сектор за осем пациентки. За първи път в България бременните и раждащите се наблюдават от централна мониторна система, която регистрира и отчита детските тонове и родовите контракции. Цялостно електронно мониториране е осигурено и за жените в реанимацията. Много сериозно внимание сме отделили на поддържането на хигиената в родилните, операционните и реанимационните зали. В тях денонощно работят ултравиолетови въздушни облъчватели, които са безопасни за лекарите и пациентите, а всички повърхности са осигурени с бактерицидни облицовки и покритие.

-  Как ще се справяте обаче с колапса в бюджета за болнично здравеопазване?

-  Изключително трудно! Ние юридически сме търговско дружество, но разчитаме основно на средствата, които получаваме от НЗОК. Ако тя не е в състояние да плаща реално извършените от нас дейности по диагностика и лечение, и ние изпадаме в колапс. Надявам се, че ще се намерят средства за болниците и няма да се стига до невъзможност да помагаме на хората.

-  След толкова години в специалността спомняте ли си какво ви привлече в нея като студент и млад лекар?

-  Имам много ярък спомен от 4-ти курс, когато гледах първото раждане – как моравото бебче, след като изплака, стана розово. Това ме впечатли, видях някаква романтична част в иначе много строгата медицина. След завършването, понеже съм от поколението, което работеше първоначално по разпределение, ме пратиха в Бобов дол, след това в Перник и в една от столичните поликлиники. И когато дойде време да си търся постоянна работа, се явих на конкурс за асистент в катедрата по АГ втогавашната Медицинска академия. Така от 1 ноември 1983 г. се свързах както с акушерството и гинекологията, така и с преподавателската дейност. Постепенно преминах през цялата академична стълбица, получих допълнителна квалификация по онкология. Към днешна дата не съжалявам за избора си, професията продължава да ми носи удовлетворение – като лекар, преподавател и учен. Голямо признание за мен беше фактът, че в критичен за болницата момент група уважавани от менколеги ме помолиха да поема и ръководството на университетската болница „Майчин дом”. Това е различно предизвикателство, но приех - заради желанието заедно с екипа да се опитаме да направим като ръководство онези неща,които сме искали да се случат като по-млади.

-  В момента сте и зам.-декан на Медицинския факултет, какво ви обнадеждава и какво ви обезсърчава в контакта със студентите?

-  Всеки ден ме обнадеждават умните, работливи, търсещи млади хора, на които преподавам. Предизвикателството е да ги задържим в страната. А ми е неприятно, когато срещам несериозни студенти. Много от тях също са  умни, но някак искат да вървят по течението... Но всеки узрява в различен период от развитието си. В нашата професия, ако не си много мотивиран постоянно да учиш, да търсиш, да се развиваш, нямаш шанс да си истински лекар. Някои младежи просто имат нужда от повече време да осъзнаят професията. И при нас е необходимо да не прескачаш етапите на чирак, калфа, майстор. Това отнема различно време.

-  Имали ли сте желание да отидете на работа извън България?

-  Ако кажа, че не съм мислил за такъв вариант, особено в по-младите години, няма да съм честен. И това е било породено от желанието да работя в среда на много голяма медицинска обезпеченост, на възможности за чисто професионално развитие. Но в крайна сметка животът ми доказа, че и в България един лекар може да осъществи мечтите си. Моите пациенти са тук, разчитам на колегите си, срещам уважение и признание.