Имунитет, пробиотици и бебето

Интервю с д-р Румяна Маринова, педиатър от Бургас, за имунната система на децата.

Д-р Маринова, имате дълъг опит с пробиотиците, в какви посоки ги прилагате?
Първо - като основно терапевтично средство, допълнение към обичайните препарати при дисбактериоза, задължително при лечение с антибиотици. Понякога, особено при летните храносмилателни разстройства, които са най-вече вирусни, постигам резултат и само с пробиотик и съм много доволна. Дори и при диарии от бактериален произход, когато са в по-лека форма и с начални симптоми, може да има резултат без прилагане на антибиотик.

Спряла съм се на два-три пробиотични продукта, в чиито качества съм убедена. А те зависят от технологията на производство – т.е. дали са живи „добрите” бактерии. Защото определението за пробиотик през последните 25 години, откакто тези продукти навлизат, е „живо микробно допълнение към храната, подобряващо състоянието на чревната микрофлора”. Водещото е живото микробно число. Не всеки продукт, кръстен пробиотик, отговаря на това условие.

На каква възраст детето има нужда и полза от добър пробиотик?
Напоследък наблюдавам, че много бързо неонатолозите захранват с адаптирани млека децата, преди да е тръгнала кърмата на майката. А храносмилателният тракт на новороденото е абсолютно стерилен – и дори да няма още кърма, то веднага трябва да се сложи на гърдата, защото пробиотиците, които засилват храносмилателния тракт, най-вече бифидобактериите, не са в кърмата, а са по ареолата на гърдата. Така даването на адаптирано мляко, казеин, без пробиотици, които, образно казано, тампонират лигавицата и я предпазват, включително и от алергените на адаптираните млека, е предпоставка при липсата на пробиотична среда в червата на новороденото да предизвикаме проникването на големи протеинови молекули.

Те в крайна сметка са алергени. Така че, и в много страни на Запад това е практика, детето се слага на гърдата и докато дойде кърмата, не му се дава адаптирано мляко – дори 3-4 дни. Не трябва да се избързва с включването на адаптираните млека. Затова някои фирми вече произвеждат такива млека с добавени пробиотици – макар да не е толкова добро, колкото естествения начин, но все пак е нещо. Рандомизирани проучвания показват, че освен превенция на запек и разстройство намаляват и риска от развитие на алергия.



бутони за социални мрежи