Дубльорите на захарта

Малтитол
Той се получава чрез химична преработка на нишестето, принадлежи към групата на т.нар. полиоли (многовалентни алкохоли). Сладостта му е около 90% от тази на обикновената захар, но е по-малко калоричен от нея. Любопитен е фактът, че бактериите на устната кухина не атакуват малтитола, поради което той не уврежда зъбния емайл, което е характерно за захарозата. Проведените всестранни изследвания доказват пълната безвредност на това вещество, поради което то се използва като подсладител при производството на широк кръг хранителни продукти. Неговият гликемичен индекс е над три пъти по-нисък от този на глюкозата, което го прави особено подходящ за болни от диабет. Желателно е все пак дневната консумация на това вещество да не надхвърля 100 г. Подобно на останалите полиоли малтитолът в по-големи количества има лаксативен (слабителен) ефект.
 
Сорбитът (сорбитолът)
Неговата сладост е около една трета от тази на захарта. Сорбитът също принадлежи към групата на полиолите. Получава се чрез химична преработка на глюкозата. Тъй като сорбитът не е въглехидрат, може без какъвто и да е риск да се използва от болните от диабет. За съжаление той е доста по-калоричен от захарта и не е подходящ за тези, които бдят над телесното си тегло. При прекомерна консумация може да предизвика стомашни проблеми. Счита се, че безопасната доза сорбитол е до 40 г на ден.

Ксилитът (ксилитолът)
Подобно на малтитола и сорбита той също принадлежи към многовалентните алкохоли и е напълно безвреден за диабетици. Получава се чрез преработка на някои растителни отпадъци (царевични кочани, шлюпки на памуково семе и др.). По калоричност е идентичен със захарта, но е по-сладък от нея. Има сведения, че в по-големи количества има слабително действие. Препоръчва се дневната консумация на това вещество да не надхвърля 40-50 г.

Стевия
През последните десетилетия на лавинообразно нарастващ интерес се радва едно необичайно растение, което в продължение на столетия индианците от племето гуарани са използвали като подсладител. Става дума за стевията. През тридесетте години на миналия век двама французи – Бридел и Лавей, установяват, че сладкият вкус на това растение се дължи на две вещества (глюкозиди) – стевиозид и ребаудиозид, които са около 300 пъти по-сладки от захарта. При това усещането за сладост на тези вещества настъпва по-бавно в сравнение със захарозата, но затова пък удоволствието от него продължава по-дълго.

Последвалите задълбочени изследвания показват, че стевията не влияе съществено на нивото на кръвната захар, поради което може да се използва от страдащи от диабет както и от пациенти, спазващи нискокалорична диета. Има достатъчно убедителни данни, че тя има благоприятен ефект и при лечението на хипертония. При тези дадености не е удивително, че отглеждането на стевията и производството на съответните препарати от нея се разпространява с неимоверна бързина по света.

В наши дни около 40% от световното производство на стевия се пада на Япония, където тя масово се използва в хранителната индустрия. У нас продуктите на това удивително растение плахо си пробиват път на пазара, а и тяхната цена е все още неоправдано висока, въпреки че на световния пазар цената на екстракта от стевия е по-ниска от тази на захарта! Очевидно монополистите – производителите и търговците на захар, трудно биха допуснали на пазара такъв съвършен “играч”.



бутони за социални мрежи