Дубльорите на захарта

Ацесулфам К (Е 950)
Подобно на захарина, той е открит случайно в Германия през 1967 г. Ацесулфамът е около 200 пъти по-сладък от захарта и е изключително термоустойчив, което го прави подходящ за горещи напитки и продукти, претърпяващи термична обработка. Според някои автори това вещество влошава функциите на нервната и сърдечно-съдовата система и има канцерогенно действие. Според други то е… напълно безвредно. Забранено е за употреба в Канада и Япония. Най-често се използва в комбинация с аспартам. Смята се, че неговата безопасна дневна доза е до 1 грам.

Освен специфичните за всеки синтетичен подсладител странични ефекти всички те имат един общ съществен недостатък – сериозно натоварват черния дроб и бъбреците, тъй като са “чужди” за нашия организъм вещества, които не се “вписват” в неговия естествен метаболизъм. Ако трябва да сме откровени, през последните десетилетия е налице истинска инвазия от синтетични и полусинтетични вещества, които масово се използват в хранителната индустрия под “невинните” наименования модификатори, подобрители, пластификатори, набухватели, емулгатори, стабилизатори, природоидентични аромати, оцветители и т.н., и т.н. Следва да сме напълно наясно, че нашият организъм никога няма да “свикне” с тази синтетика, масовото използване на която носи единствено здравословни проблеми на потребителите и… космически печалби на производителите.

В заключение е уместно да споменем една особена група вещества, които също си пробиват път в този ужасяващ “сладък” лабиринт. Става дума за така наречените модификатори на вкуса. Миракулинът, който е екстракт от едно удивително африканско растение, по изумителен начин, “заблуждавайки” рецепторите ни, превръща всеки вкус в сладък. Дори и час след поглъщането на този екстракт оцетът и лимонът са с удивително сладък вкус. Подобно действие има и екстрактът от артишок, който прави сладък дори и хинина!

Според някои учени яростната кампания, която се провежда срещу естествените подсладители, освен от производителите на изкуствени подсладители се инспирира и от набиращото сериозна скорост производство на биоетанол, който да замени традиционните въглеводородни горива и същевременно да реши редица екологични проблеми, свързани с тяхното използване. А една от основните суровини за производство на биоетанол е... захарта. Не може да не се съгласим, че тази теза съвсем не е лишена от логика.

Такива са горчивите истини за сладките неща… Няма как да избягаме от всепроникващата в храната синтетика. Но може да се замислим и да не сме тъй лековерни и доверчиви. И да сме наясно, че това, което настойчиво и съблазнително ни се предлага чрез всевъзможни скъпи реклами, определено някому носи огромни печалби. В повечето случаи за сметка на здравето ни. Както вече казахме, ако има кой да плати, ще се намери кой да докаже колко добър за нашето здраве, фигура, кожа и за какво ли още не, е даден продукт на синтетичната химия.


 

бутони за социални мрежи